БЪДИ БЪЛГАРИН!!!

Богомилството – една от най-мистичните страници в българската история!

Заражда се в края на 10 век по времето на българския цар Петър, наследникът на Симеон Велики. И успява да просъществува в следващите няколко века, да напусне пределите на страната и да постави началото на загадъчните учения на катарите и албигойците в Западна Европа.

Някои още търсят “Тайната книга” на богомилите...

Изображение на богомилски проповедник. Миниатюра. Държавен исторически музей, Москва.

Бог имал син на име Сатанаил. Но решил Сатанаил да се отметне от своя отец и да създаде свое царство, където той да владее. Повел и много ангели след себе си. Когато узнал за готвената измяна, Бог прогонил своя син на земята. Там и сътворил своето царство Сатанаил. Сътворил и първия човек. Но тъй като сам не можел да оживи човека, обърнал се към Бог с молба да му изпрати божествено дихание и му обещал господство над духовната природа на човека. Бог изпълнил молбата на сина си и оживил човека. Но Сатанаил пожелал да подчини на себе си и душата на човека... Хората забравили за своето предназначение и считали самия Сатанаил за върховен Бог. За да освободи човека от властта на Сатанаил, Бог пратил на земята своя втори син – Исус. Доброто и злото, светлината и тъмнината, духовното и тленното у човека ще бъдат в непрестанна битка до Второто пришествие на Христа...

Тъй проповядвали богомилите за ужас на тогавашния християнски канон, защото щом човек е създаден от злия Сатанаил (Сатана), то значи църквата и нейните служители са също чеда на дявола!

Това са богомилски гробове в Босна, където богомилството е било държавна религия в продължение на 250 години през Средновековието. Може би единственият запазен богомилски гроб в България е открит в с. Търговище, Белоградчишко

Изглежда отношенията между богомилството и официалната власт в първата и втората българска държава са били изключително сложни и нееднозначни. Богомилите са се ползвали с доверието на народа, те са играели ролята на духовни водачи, съветници и лечители. Затова, много вероятно, братята боляри Асен и Петър са разчитали на помощта им при обявяване на въстанието за освобождаване от византийско робство. По-късно узурпаторът Борил ги анатемосва на нарочен църковен събор, документиран в т.нар. Борилов синодик (1211 г.). Действията му са диктувани от очевидно голямото влияние на богомилите сред народа и опасността да спомогнат за възстановяване на престола на наследниците от династията на Асеневци. Както и става! Били са на почит и по времето на великия български цар Иван Асен II, известен със своята лоялност и просветен ум.

Тайната книга на богомилите е създадена в България най-вероятно през 11-12 век... Счита се, че оригиналът е безвъзвратно изгубен. Вярва се, че той е съдържал древни познания за сътворението на света, за доброто и злото като източници на власт...

Тайнствата на богомилството явно са запалили въображението и на Антон Дончев (единственият, неповторимият!), за да напише романа “Странният рицар на свещената книга” (1998г.):

“Най-напред мислех за Свещената книга като за гълъб, който носи блага вест. Сетне мислех, че е запалена факла. По-сетен видях, че е орелът от приказките, който се храни с плътта на хората, които носи на крилата си. Но книгата се бе превърнала в жар-птица, която спусна криле на стрехите на човешките домове и ги запали. На светлината на пожарите се събраха ловците и палачите.”