БЪДИ БЪЛГАРИН!!!

Някога един от най-очакваните празници в края на зимата е бил Сирни Заговезни. Той се чества винаги седем недели преди Великден и се отбелязва с множество чудни обреди.

Прието е на Сирни Заговезни цялото домочадие да се събере около трапезата, на която са подредени гозби от риба, баници със сирене и яйца, мляко и неизменната бяла халва с орехи. Децата с нетърпение очакват да дойде време за традиционното "хамкане", "ламкане" или "комкане". Те се нареждат в кръг, седнали на пода. Най-старата жена вкъщи завързва парче халва, варено яйце или въгленче на дълъг червен вълнен конец. Другият край на конеца тя окачва на гредата на тавана или на хурката си. Сетне разклаща халвата сред седящите деца, които държат ръцете си зад гърба и трябва да захапят лакомството направо с уста. После бабата запалва конеца и по начина, по който той гори, тя гадае дали годината ще е плодородна. Пепелта от изгорелия вълнен конец се пази като лек. След вечеря мъжете излизат на двора и гърмят с пушки, като по този начин известяват началото на Великите пости.

На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки - родители, свекъри, кумове, по-възрастни братя и сестри. Навсякъде по-младите искат прошка и целуват ръка на домакините. Затова празникът се нарича още "прошка."

На Сирница се палят големи огньове. В различните части на страната огньовете се наричат по различен начин: "оратници," "олелии," "сирници," "курковници," "ойдалелии" или "урбалаки." Те се палели по височините около селището, колкото по-високо, толкова по-добре, защото се вярвало, че докъдето стигне светлината им, до там през лятото няма да пада градушка.

Ергените и младите момчета прескачат огньовете за здраве. Съревновавали се кой ще скочи най-високо, защото се вярвало, че той ще се ожени най-рано наесен.

В някои части на страната момците носят на прът запалени големи плетени кошове от слама, поради което обичаят е известен като "пали кош." С тези своеобразни факли се обикаля селото за здраве и пречистване.

Няколко дни преди Сирни Заговезни момците приготвяли специални стрели от лесково и дряново дърво. Стрелите се наричали "чавги, "чилки," "перници" или "сусамници." Ергените запалвали стрелите и с помощта на нещо като малък лък, наричан "машалган," те насочвали стреличките към дома на обичаната мома. А там цяла нощ не се спи, за да "не се подпали къщата." Момите събирали изпратените им стрели и ги броели. Смятало се, че която мома избере най-много стрели, тя е най-хубава и желана в селото.

На много места из селото се връзват люлки или се майсторят сирнишки въртележки за момите и момците.

На Сирни Заговезни се играе и последното смесено хоро до Великден. То е буйно и подскокливо, за да пораснат високо конопът и другите посеви.





Следващите 49 дни са период на строго въздържание, както от месна храна, така и от шумни веселия. В народните представи постите са своеобразна магия, която трябва да предизвика плодородието. Затова денят преди началото на Великите пости е изпълнен с толкова радостен глъч и символични обреди, извършвани, сякаш за да дадат сили за дните до Възкресение.