БЪДИ БЪЛГАРИН!!!

В основата на тази исконно българска традиция стои вярването, че мартеницата носи здраве и късмет, само когато е подарена! Всяка година на 1 март българинът отваря сърцето си за най-близките си и ги дарява с част от своите надежди и мечти. Така на този ден отново сме заедно като нация.

Един ден на рамото на хан Аспарух кацнал сокол. Птицата носела вест от Хуба - сестрата на великия хан. Новините за славната победа над византийците и основаването на нова българска държава на Дунав били достигнали вече пределите на Стара Велика България и Хуба изпращала поздрав на своя брат. С бял конец девойката била привързала пъстра китка към крачето на сокола. От дългия път и изтощението обаче, крачето на птицата било наранено и белият конец бил обагрен с кръв. Хан Аспарух взел конеца и го закичил на гърдите си, близо до сърцето.

Вярва се, че оттогава е останал обичаят всички българи на 1 март да даряват най-близките си с мартеници - бяло-червени пожелания за здраве, мир и плодородие.

Традиционните мартеници се изработват от усукани конци, бели и червени, най-често вълнени. Червеният цвят е символ на плодородие, живот, слънце. Белият символизира мир, добруване, надежда.

Старите българи са възприемали мартеницата като мощен амулет, който предпазва от лоши очи и болести. Счита се, че от 1 март започва пролетта, природата се съживява и с мартениците се прогонват злите сили, останали от мрачната и студена зима. Затова, на този ден ритуално се палят и прескачат огньове. Спазват се редица забрани - не се перат и простират бели дрехи, за да на паднат слани и градушки; не се тъче и вари нищо, та да не падне гръм.

Мартеницата се носи, докато цъфнат дърветата и долетят щъркелите и лястовиците. Тогава се закачва на разцъфнала клонка, пуска се в най-близката река, та да върви по вода и всичко лошо да се изтече, или се оставя под камък. След няколко дни се гледа какво има под камъка и се гадае - ако има мравки, през годината ще се родят много агънца...Момите пък търсят под камъка знаци и гадаят за предстояща женитба. Затова в някои райони на страната, мартеницата се нарича още "гадалушка."

С 1 март е свързано и наричането на ден и гадаенето по него. Всеки си намисля един ден от 1 до 22 март и по него се съди каква ще е годината. Ако е слънчево - спорна ще е; ако времето е лошо - ще има трудности.