2006/05/24

 

Заветът на просветителите


От 9 век насам християнска България има своя писменост. И съхранили сме ний огъня на просветността. И раздали сме от тази светлина на други народи. И ще е жив българският дух и просветен. И ще пребъде България!






Изображение на Кирил и Методий в Менология на Василий II, 11 в., Библиотека на Ватикана

 

Глаголицата

Средата на 9 век. Солун, тогавашна Византия. Живеели там двама братя - Кирил и Методий. Навред се славели те със своята мъдрост и начетеност. Често сам византийският император им възлагал сложни църковни и дипломатически мисии сред други народи. Един ден братята били натоварени с мисията на своя живот. Те трябвало да съставят съвършено нова писменост, с която славянските народи сами да могат да преписват светите църковни книги и тъй да се служи сред тях вече не на латински, а на техния език. Защото всеки народ има правото да тачи Бога на свой език, казвал Кирил. Новата азбука се наричала "глаголица." Отнесли я братята сред славяните във Великоморавия.








Лист от "Асеманиевото евангелие" - най-старият открит досега старобългарски глаголически ръкопис, 11 в., съхранява се в Библиотеката на Ватикана.


 

Кирилицата

Със смъртта на братята Кирил и Методий започнала жестока разправа с техните ученици и последователи. След много премеждия, трима от Методиевите ученици, Климент, Наум и Ангеларий, се добрали до българската крепост Белград, а оттам се отправили за столицата Плиска, където княз Борис ги посрещнал радушно.

Изминали месеци на усилен труд, през които Климент (Охридски) опростоява глаголическата азбука, така че тя да отговаря на особеностите на българския език. Вече в новия си вид азбуката била наречена "кирилица." И днес пишем на кирилица... заедно с още близо 170 милиона души по цял свят!











Сравнение между глаголицата и кирилицата.

This page is powered by Blogger. Isn't yours?