БЪДИ БЪЛГАРИН!!!

На 24 юни българите отбелязват Еньовден, празник, свързан с лятното слънцестоене - най-дългият ден в годината и най-кратката нощ. За старите българи Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден. С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и билките.

Според народните вярвания от този ден слънцето започва да умира, а годината клони към зима. Преди да поеме по дългия път към зимата, то спира да си почине и се къпе в "жива вода." На Еньовден се вярва, че слънцето "играе" и "трепти" при изгрев. За сбогуване с еньовденското слънце всички трябва да станат рано и да посрещнат неговия изгрев, за да усетят лековитата роса, която то отърсва от себе си, миейки се преди път. Започне ли да се показва слънчевият диск, всеки трябва де се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, ще бъде здрав човека през годината, а очертае ли се наполовина - болест ще го мори.

В нощта срещу празника особена магическа сила придобива водата. Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, защото слънцето се е окъпало в нея. За лечение и гадаене при залез слънце се взима от чист сладък извор "мълчана вода" - налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила. Водата се оставя да пренощува в глинен съд, а на сутринта с тази вода, събрала силата на звездите и луната, се пръска в дома за изгонване на болестта. През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.

Срещу празника всяка мома приготвя китка и я поставя в котле с мълчана вода. Съдът се покрива с престилка и се оставя да пренощува "под звездите" под трендафил, а на сутринта се гадае за женитба. В някои райони за гадания се изпълнява обичая "Еньова буля." Булята е момиченце-изтърсак (последно на майка). Обличат го като булка, слагат му и накити, но булото е червено. Булята гадае по моминските китки за любов и венчило.

Вярва се, че в нощта на умиращото и възраждащото се слънце, билките придобиват голяма лечебната сила. Събраните в потайна доба преди изгрев чер трън, еньовче, вратичка и комуника, иглика и маточина, се използват за лек през цялата година. Набраните за зимата билки трябва да са 77 и половина – по една за всяка от болестите и половинка за нелечимите болести.