БЪДИ БЪЛГАРИН!!!

На 14 февруари по стар стил българите празнуват Трифон Зарезан, Трифонци, Триунувден, Трифон Чипия, Трифку... Все имена за един от най-веселите български празници - денят на виното.

На Трифоновден се извършва ритуалното зарязване на лозята, което подсеща за приближаването на пролетта и началото на селскостопанската дейност.

Ритуалът е почти еднакъв в цялата страна: всеки стопанин, щом пристигне на лозето си, се обръща към слънчевия изгрев, отрязва пръчки от три корена и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, запазена от огнището от Бъдни вечер.

В някои райони на страната преди да започне веселбата избират “цар на лозята” - Трифон. Гледа се той да бъде имотен, добър стопанин и "късметлия," та да има берекет през годината. Царят поднася бъклица, зарязва и благославя: "На всяка лоза по шиник, от всяка по чебър". От лозята до селото той е теглен от колесар или носен на раменете на другите мъже. В село шествието обикаля по домовете. Домакинът дава първо на царя да пие от бяло котле вино, черпи и другите, а останалото в съда плисва пред портата с благословия: "Нека е берекет, да прелива през прагове".

Неспособен да изкорени езичеството, българинът винаги е съвместявал старите вярвания с тези на християнството. Да се чудиш кое е взело превес?! В доказателство ето българската легенда за св. Трифон, покровителят на лозята, забавно преразказана от Любен Каравелов в “Българи от старо време:"

“И хаджи Генчо се обърнал към сватовете и продължал: “И така, когато Моисей намерил лозята, то главил св. Трифона да подрязва лозите. На първи Сечко св. Трифон вземал сърпа в ръка, дошъл на лозето и вземал се за работа. И ето, иде той и подрязва, а заборавил, клетникът, че в тоя ден св. Богородица е отишла на миро и че е грехота да се работи през тоя ден. Дошла жената на св. Трифона и донесла му обяд — и гледа, а св. Трифон няма нос. Тогава Трифоница попитала мъжа си: “Ами де ти е носът, Трифоне?” “Тука е — казал той, — носът ми е на мястото си." И когато той вдигнал сърпа, за да покаже на жената си, че носът му е цял, то и наистина го отсякъл...”