БЪДИ БЪЛГАРИН!!!

"Свободна България," (1879 г.), литография, худ. Георги Данчов-Зографина

На 12 април 1877 г. из българските земи се разнася новината - Русия е обявила война на Турция! Веднага в Плоещ започва сформирането на Българското опълчение. Хиляди българи се стичат в румънския град, готови да отдадат живота си за освобождението на родината. Първоначално се създават 6 опълченски дружини - общо 7526 души. А непосредствено след преминаването на Дунав към тях се присъединили още 6 дружини, с което съставът на Опълчението надхвърля 10 000 души. Ако в началото идеята на руското командване е била българските опълченци да осъществяват само помощни функции, то в хода на войната те изиграват решителна роля в ключови сражения.

"Връчване на Самарското знаме на Българското опълчение в Плоещ," худ. Н. Д. Оренбургски

Самарското знаме е един от символите на Освобождението на България. Знамето, подарено на опълченците от жителите на волжкия град Самара, е украсено от едната страна с лика на Казанската Богородица, а от другата - с образите на светите братя Кирил и Методий.

След преминаването на Дунав, руската армия била разделена на три отряда: Източен, Западен и Преден. Източният отряд от около 70 000 души имал за цел да неутрализира силните турски гарнизони в района на четирите крепости Русе, Силистра, Шумен и Варна. Западният отряд от около 35 000 души се насочил към Видинската крепост. А Предният отряд от едва 12 000 души под командването на ген. Йосиф Гурко трябвало да настъпи към Търново, да овладее старопланинските проходи и да не допусне преминаването на турски войски от Южна в Северна България. Именно към Предния отряд било зачислено и българското опълчение.

За броени дни Предният отряд освобождава старата българска столица, прониква в Южна България пред Хаинбоазкия проход и освобождава Казанлък и Стара Загора. Срещу руските воини и българските опълченци обаче се насочва 40-хилядната армия на Сюлейман паша, която има за цел да се прехвърли на север от Балкана и да подсили турските сили там.

На 19 юли 1877 г. Сюлейман паша нападнал Стара Загора. Българските опълченци получават своето бойно кръщение в последвалото неравно сражение. В един ден пет знаменосци отдават живота си в защита на Самарското знаме!!! Стара Загора пада отново в ръцете на турците. Градът бил сринат до основи, а населението - подложено на невероятни жестокости.


"Самарското знаме,"(1911 г.) худ. Ярослав Вешин.

Опълченецът Никола Корчев (на картината) е един от бранителите на Самарското знаме в боя при Стара Загора. Когато вижда, че сам командирът на отряда подполк. Павел Калитин пада убит в защита на бойната светиня, Корчев грабва знамето, дръпнал плата от дръжката и го скътал под куртката до гърдите си. Така то било спасено и не пада в плен.

След поражението при Стара Загора, руските воини - около 5500 души и пет български опълченски дружини са принудени да отстъпят под напора на превъзхождащия ги враг и да се укрепят в Шипченския проход. Сюлейман паша атакува. От предстоящото сражение зависи по-нататъшният ход на войната, защото ако той успее да премине отвъд балкана, ще се съедини с останалите турски армии в Северна България. Следват три критични дни - 9, 10 и 11 август.



"Бой за Шипка," худ. Димитър Гюдженов

"И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи..."

"Опълченците на Шипка," Иван Вазов





Опълченците успяват да удържат турците до идването на подкрепление, с което позициите на Шипка са заздравени. А подкреплението се забавя, защото всички сили на руската армия са съсредоточени в обсадата на Плевен. Там се е укрепил Осман паша с 60-хилядна турска войска. Плевен пада на 10 декември 1877 г., което е повратна точка във войната. Значителни руски сили се освобождават за възможно настъпление на юг - към София, Пловдвив, Одрин...

На 19 февруари (3 март по нов стил) 1878 г. в турското градче Сан Стефано е подписан предварителен мирен договор между воюващите страни. Според договора българската държава се възстановява като автономно трибутарно (плащащо годишен данък на Османската империя) княжество с християнско правителство и собствена войска.




България според Санстефанския мирен договор










В границите на Санстефанска България се включвали с известни изключения почти всички земи, населени от българи - Северна България без Северна Добруджа; цяла Тракия без Гюмюрджинско и Одринско и цяла Македония (!) без Солунско и Халкидическия полуостров.

Така преди 128 години се възражда БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ и на картата на Европа отново се появява 13-вековна България!