2007/02/19

 

Геният на родолюбието


Васил Левски (1837 - 1873)
Днес България отбелязва 134 години от гибелта на Апостола

 

Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли (6 юли по стар стил) 1837 г. Едва 21-годишен се замонашва и приема името дякон Игнатий. Но само 4 години по-късно захвърля расото и се отправя за Белград, където се записва в първата легия на Г.С.Раковски. Именно тогава получава своето прозвище "Лъвский," заради своята неустрашимост.

 
През 1867 г. Левски е избран за знаменосец в четата на Панайот Хитов и участва в нейния тримесечен поход из Стара Планина.

 

Още същата година се връща в Белград и се записва във Втората българска легия.

 

"Без революция сме загубени во веки веков"

През 1868 г. Левски предприема обиколка из България, за да събере повече информация за нагласите сред възрожденските българи.

На следната година започва своята втора обиколка, когато и създава първите революционни комитети – в Плевен, Ловеч, Сопот и Карлово. Приключва обиколката с убеждението, че българският народ не е готов за въстание и че е нужно ръководният център да се изгради вътре в страната.

През 1870 г. Левски прави трета обиколка, по време на която пристъпва към изграждането на Вътрешната революционна организация (ВРО). Начело на ВРО стоял Ловешкият централен комитет, назован в някои документи още "Привременно правителство в България."

 

"Ще имаме едно знаме, на което ще пише: Свята и чиста република"

През 1871 г. Левски изработва идейната платформа на ВРО – “Проектоустав” или “Нареда до работниците за освобождението на българския народ.” Според документа целта на организацията е:

"С една обща революция да се направи коренно преобразуване на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление). На същото това място, което нашите прадеди със силата на оръжието и със своята кръв [са] откупили, в което днес безчовечно беснеят турските кеседжии и еничери и в което владее правото на силата, да се издигне храм на истината и правата свобода."

Същата година обаче в личния бележник на Левски се появява отметката "Народе???"

 

Предателството

През септември 1872 г. Димитър Общи, един от най-близките съратници на Левски и в последствие негов предател, организира нападение над турската поща в прохода Арабаконак. Обирът е успешен, но насочва турските власти по следите на революционната организация. До месец всички участници в обира са арестувани. Комитетите в Северна България са разтурени, а на 27 декември 1872 г. Левски е заловен в Къкринското ханче... След светкавичен процес, Апостолът е осъден на смърт. Под смъртната присъда стои и подписът на един "българин" - хаджи Иванчо хаджи Пенчович. Удивително! Този национален предател след Освобождението става "депутатин" и участва в Учредителното събрание, приело Търновската конституция.

 

Обесването на Васил Левски


"Обесването на Васил Левски," худ. Борис Ангелушев. Картината може да се види в Музея на Левски в Карлово









"Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила..."

Христо Ботев



This page is powered by Blogger. Isn't yours?