БЪДИ БЪЛГАРИН!!!

На този ден в 1230 г., българският владетел Иван Асен II печели победа, благодарение на която той ще остане в историята като "цар над българи, гърци, франки, сърби и арбанаси, на всички градове от море до море..."

из "Проложното житие" на Иларион Мъгленски, 14 в.






България при цар Иван Асен II (1218-1241 г.)

Когато цар Иван Асен II сяда на българския престол ситуацията на Балканите е изключително сложна. Непрестанни борби за надмощие водели Латинската империя и двете гръцки държави Епир и Никея. Особено амбициозен бил епирският деспот Теодор Комнин, който след като завладял Солунското княжество се провъзгласил за "император." Иван Асен II сметнал за разумно да поддържа мирни отношения с Комнин. Сключен бил договор, според който една от дъщерите на българския цар се омъжила за брата на епирския владетел.

Мирът обаче не траял дълго. През 1230 г. Теодор Комнин вероломно нарушил договора и нахлул в българските земи.

Разгневен от действията на довчерашния си съюзник, Иван Асен II се понесъл срещу врага с неголяма войска от българи и отряд кумани, чийто брой не надвишавал 1000 души. Наредил да бъде забучен на копие и носен като знаме договорът с епирците. Двете армии се срещнали на 9 март 1230 г. в местността Клокотница, близо до днешно Хасково. Комнин претърпял страхотно поражение. Той бил пленен заедно с цялото си семейство. А към ромейските войници българският цар проявил милост и ги пуснал да се завърнат по домовете си.




Средовековно българско въоръжение от 13-14 век. Железен плетен шлем и боздуган. Национален археологически музей-София.












След поражението при Клокотница епирските владения били присъединени към България. Само в Солун, Тесалия и Епир останал да управлява братът на Теодор Комнин, но като васал на българския цар. Така, само с една битка, България се превръща в хегемон на Балканите и достига своето най-голямо териториално разширение. Нейните граници, както от времето на цар Симеон, отново опрели в три морета - Адриатическо, Бяло и Черно. Блестящата победа била ознаменувана със специален надпис, изсечен на колона и поставен в църквата "Св. 40 мъченици" в Търново.


"...и разбих гръцката войска, а самия цар кир Тодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех, гръцка още и арбанашка и сръбска; а пък градовете, които се намират около Цариград и самия този град, владееха фръзите, но и те се покоряваха под ръката на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си..."

...започва литературата. Из великолепния роман "Йоан Асен II" на Фани Попова-Мутафова:

"-Българите! Българите! - се издигнаха тревожни и отчаяни викове.
Като изпод земята изникнаха отвсякъде гъсти гори от копия, войски, които налитаха, обграждаха, помитаха всичко пред себе си. С бясна ярост българи и кумани посичаха всеки, който се изпречи пред буйните копита на конете им, под святкащите им саби и мечове. Нищо не може да устои пред лудия им устрем, победен и безмилостен порой, който всичко руши пред себе си. Грозният боен вик на българите смръзяваше кръвта, спираше дъха, разтреперваше и най-смелите десници. Начело със своя цар малката храбра рат се впусна в смъртен двубой - за победа или погибел..."