БЪДИ БЪЛГАРИН!!!

Лазаровден.Лазарица.Лазарова събота. Все имена за древния празник, почитан от българите в последната събота преди Страстната седмица.

Песните им са магични... Те канят пролетта и плодородието... Привличат добрите сили и прогонват зимната тъга... Измолват здраве и берекет за целия род и поминък... Ето защо, стопаните на всеки дом с радост очакват лазарките рано-рано на този ден и ги даряват с бели яйца, символ на възраждащия се живот!

Лазарките са млади момичета, които сега се замомяват. Те са облечени в празнични носии, косите им са окичени с пищни венци. От този момент те вече се считат готови за женитба. Старите хора казват, че която мома не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова и обредните песни, които лазарките пеят на този ден, славят най-вече любовта и младостта. Танците им са живи и буйни, оттам и названието на лазарското хоро - "буенек."

На следващия ден, участвалите в Лазаруването моми отиват на реката и пускат по течението изплетените от върбови клонки и цветя венчета. В някои части на страната всяка мома приготвя и специален обреден хляб - "кукла". На реката се чупят залци от "куклите," наричат се и се пускат във водата. В това време момците пазят по-долу от момичетата в тихата вода да хващат залците. Всеки момък бърза да хване повече, за да ги даде вкъщи на агнетата, телетата и овцете да не боледуват и да раждат женски през следващата година. Девойката, чието венче или хляб излезе най-напред по течението, става "кумица." Това е голяма чест. Тя повежда моминското хоро към своята къща. Вярва се, че тя ще се задоми в близката една година. Този красив ритуал е съпроводен открай-докрай със звънки песни и веселие.

На Лазаровден старите българи почитали еднакво новия живот и смъртта! Вярвало се, че на следващия ден душите на мъртвите се "разпускат" от гробовете, за да посетят своите близки. Ето защо на Лазаровден се прави задушница, подава се за мъртвите и се палят огньове в тяхна памет.