БЪДИ БЪЛГАРИН!!!

На днешния ден в 1913 г. българските войски показват нечувана храброст, военни умения и държеливост и превземат Одринската крепост. Така те решават изхода от Първата Балканска война и поставят на колене Османската империя.







"На нож," худ. Ярослав Вешин

Историята на Балканските войни започва още в 1878 г., когато е изработен Берлинският договор. Той е скроен тъй, щото да подклажда дълги години конфликти на Балканите. Етническите територии на България са разпокъсани несправедливо. Болката за българите в Македония е огромна.

Постепенно започва да назрява идеята, че успех срещу Турция може да се постигне само с обединени усилия. Предприета е първата стъпка към изграждането на Балканския съюз - в началото на 1912 г. е подписан "Договор за приятелство и съюз" между България и Сърбия. Тайна клауза урежда териториалната подялба в случай на успешна война срещу Турция. Македония условно е разделена на две зони - "безспорна," принадлежаща на България, и "спорна," която ще подлежи на по-нататъшни преговори. Допусната е първата грешка от страна на българските преговарящи!

По-късно същата година е сключен "Договор за отбранителен съюз" с Гърция, който пък въобще не засяга териториални въпроси, поради несъгласието на Атина с българо-сръбските договорености. Така грешките стават две!

Към вече оформения Балкански съюз с устна декларация се присъединява и малката балканска държава Черна гора.

Липсва обаче договорно споразумение между Сърбия и Гърция. До договор между Атина и Белград се стига едва след година, но това вече ще е договор срещу България!!!

"Отстъплението на турците при Люлебургаз," худ. Ярослав Вешин





Войната срещу Турция започва на 5 октомври 1912 г. Българската армия включва 600 000 души, към които в хода на войната се присъединяват местните чети на ВМОРО и около15 000 бойци от Македоно-Одринското опълчение. Стотици хиляди българи готови да умрат в името на националното обединение!

Поради географското си положение България трябва да понесе и най-голямата тежест на военните действия. Следват победа след победа - при Лозенград, Бунархисар, Караагач, Люлебургаз... Освободени са десетки селища в Странджа, Родопите, Македонския край. Европейската преса коментира: "В Източна Европа се появи нова военна сила, която даже великите сили не ще могат да удръжат."

Но изходът на войната ще се реши от превземането на Одринската крепост.

Одринската крепост е създадена под ръководството на германски инженери и е едно от най-добрите и най-големите отбранителни съоръжения в Османската империя. Отбранителната линия включва три укрепени позиции. Първата е на 9-11 км. от града, а втората и третата са на 1-3 км от града. Крепостта се брани от 65 000 турски бойци и офицери, 524 оръдия и 20 тежки картечници. На тях българското командване противопоставя 120 000 български войници и офицери.

Главният укрепен пояс на крепостта се състои от 26 каменни форта, отстоящи на няколко километра един от друг. А между тях са разположени артилерийски позиции, преградни ровове и вълчи ями.





Българските летци първи в световната история на военното изкуство се сещат да използват самолета като бойно средство, а именно за въздушни бомбардировки!!!





Около Одрин са разположени 1300 български оръдия. След 6-месечна обсада, на 11 март е заповядано нападението на крепостта да започне с артилерийски обстрел. Ураганният артилерийски огън се открива в 13 ч. и продължава докъм 23 ч.- близо 10 часа без прекъсване!!! Българската артилерия не замлъква до победата. Целта е да се прикрие атаката на българската пехота. Героичното настъпление принуждава турският гарнизон да капитулира на 13 март.

Плененият главнокомандващ Шукри паша предава сабята си на българските командващи с думите: "Храбростта на българската армия е безподобна...на вашата армия никаква крепост не може да противостои..." В същото време българският трицвет се развява върху джамията "Султан Селим."

Писателят Йордан Йовков е посветил десетки разкази на Балканските войни, в които той сам участва. Йовков започва своята тъй вълнуваща хроника още от деня на обявяване на войната, запечатан в разказа "Паметният ден:"

- Господа, войната е обявена. Поздравлявам ви. - И той ни подаде ръка.

Войната е обявена! Ние останахме като гръмнати. Да, ние знаехме, че това един ден ще стане, ние чакахме, искахме това, говорили сме за него хиледи пъти. И пак изненадата беше голяма. Ние учудено се гледахме в очите, стиснахме си ръцете, всеки промълви по нещо и бързаше сякаш да остане сам - сам да надникне в мислите си, в душата си.

Цялата дружина се строи. Не помня добре какво говори тогава дружинният командир. Но аз и сега виждам върху нервния, неспокоен кон внушителната и войнствена фигура, строгото лице, пламнало от непресторен гняв и широкия жест на ръката, която сочеше на юг. Пред него стояхме всички ние, хилядата души на дружината, неподвижни, неми, спотаили дишането си дори. Той свърши. И изведнъж лицата на тия неподвижни, замръзнали сякаш хора трепнаха и пламнаха внезапно, гърдите се подигаха. Ура! Денят блещеше ликуващ и засмян. Сълзи пълнеха очите ми...