2007/02/04
Праведникът с кама в пояса*
На 4 февруари отбелязваме годишнина от рождението на Гоце Делчев. Поклон пред това свидно име, което винаги ще съживява непостижимата мечта по една свободна Македония.*така Симеон Радев нарича своя съвременник Гоце Делчев
# posted by bulgarian_kuber @ 10:50 PM
Традиционно биографията на Гоце Делчев би следвало да включва следната информация:
Българин. Роден през 1872 г. в гр. Кукуш. Син на родолюбиви българи. Трето от девет деца. Врича живота си за освобождението на българите от Македония и Одринско. Ръководител и идеолог на Вътрешната Македоноодринска революционна организация (ВМОРО). Наричан не без основание "Апостолът на Македония," заради своята всеотдайност, честност, остър ум и неустоима харизма. Един от главните организатори на Илинденско-Преображенското въстание. Убит на 4 май 1903 г. в неравно сражение с турска потеря, уви, без да доживее подготвяното въстание.
Но за Гоце Делчев не може да се говори само със сухи факти. С много любов пише неговата биография Мерсия МакДермот:
"Той бил Гоце и за целия народ, за млади и стари, за бедни и богати. За тях презимето Делчев е излишно: всяка улица, всяко семейство може да има своя Гоце, но в Македония има само един Гоце, така както във вселената има много слънца и само едно Слънце. Гоце - който според народните песни е жених на Македония, "църна му земя - невеста, тънка му пушка - зълвица, я чифт пищови - девери, църни гарвани - сватове." (из "Свобода или смърт/Биография на Гоце Делчев," 1978 г.)
Четите в Серския революционен окръг, 1903 г., Алиботуш планина. Може би една от последните снимки, на които присъства Гоце Делчев, макар и почти неузнаваем, в задните редици.
С много любов пише за него и Яворов:
"С кама, револвер и патрондаш на кръста, с преметната зад рамо светла манлихера, Гоце приличаше на някакво хайдушко божество. Китка тъмнокестенови коси се подаваха над високо ясно чело, подпряно от леко смръщени вежди. Валчесто мургаво лице се озаряваше от големи кафяви очи, с поглед обикновено кротък, но готов да заблести като нож при най-малка тревога... И в този общи вид имаше нещо извънредно меко и същевременно упорито, нещо извънредно нежно и същевременно заповедническо, нещо кой знае как мечтателно и винаги стремително и победно." (из "Гоце Делчев," П.К.Яворов)
Българин. Роден през 1872 г. в гр. Кукуш. Син на родолюбиви българи. Трето от девет деца. Врича живота си за освобождението на българите от Македония и Одринско. Ръководител и идеолог на Вътрешната Македоноодринска революционна организация (ВМОРО). Наричан не без основание "Апостолът на Македония," заради своята всеотдайност, честност, остър ум и неустоима харизма. Един от главните организатори на Илинденско-Преображенското въстание. Убит на 4 май 1903 г. в неравно сражение с турска потеря, уви, без да доживее подготвяното въстание.
Но за Гоце Делчев не може да се говори само със сухи факти. С много любов пише неговата биография Мерсия МакДермот:
"Той бил Гоце и за целия народ, за млади и стари, за бедни и богати. За тях презимето Делчев е излишно: всяка улица, всяко семейство може да има своя Гоце, но в Македония има само един Гоце, така както във вселената има много слънца и само едно Слънце. Гоце - който според народните песни е жених на Македония, "църна му земя - невеста, тънка му пушка - зълвица, я чифт пищови - девери, църни гарвани - сватове." (из "Свобода или смърт/Биография на Гоце Делчев," 1978 г.)
Четите в Серския революционен окръг, 1903 г., Алиботуш планина. Може би една от последните снимки, на които присъства Гоце Делчев, макар и почти неузнаваем, в задните редици.
С много любов пише за него и Яворов:
"С кама, револвер и патрондаш на кръста, с преметната зад рамо светла манлихера, Гоце приличаше на някакво хайдушко божество. Китка тъмнокестенови коси се подаваха над високо ясно чело, подпряно от леко смръщени вежди. Валчесто мургаво лице се озаряваше от големи кафяви очи, с поглед обикновено кротък, но готов да заблести като нож при най-малка тревога... И в този общи вид имаше нещо извънредно меко и същевременно упорито, нещо извънредно нежно и същевременно заповедническо, нещо кой знае как мечтателно и винаги стремително и победно." (из "Гоце Делчев," П.К.Яворов)
# posted by bulgarian_kuber @ 10:40 PM
