БЪДИ БЪЛГАРИН!!!

На 28 нарт 1887 г. в град Копривщица е роден Димчо Дебелянов.

Дебелянов бил последното шесто дете в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина. След смъртта на бащата, семейството се изселва в Пловдив. Там поетът пише своите най-ранни стихове, които по-късно изгаря.

Първите публикувани творби на Дебелянов се появяват през 1906 г., когато той е едва на 19 години. По онова време вече живее в София. Печата в сп. "Съвременност," превежда от руски и френски, следва право и литература... Негов кумир тогава е Пенчо Славейков, а малко по-късно и Яворов.

През 1916 г. Дебелянов се включва в бойните действия по времето на Първата световна война. На 29 януари пристига на южния фронт, където престоява около 8 месеца. Загива на 2 октомври 1916г. около 10 часа сутринта в боя близо до Демир Хисар, Македония. Тогава е навършил 29 години и 6 месеца. България се разделя с един от най-големите си поети!

Родната къща на Дебелянов в Копривщица е реставрирана и превърната в музей. Статуя на майката на поета тъжно дири с очи сина си, загинал за България.

"Без богове не може да се живее - щастлив е оня, който носи най-много светилища в душата си," пише Дебелянов приживе в едно свое писмо.