БЪДИ БЪЛГАРИН!!!

В почти всички краища на България е запазен обичаят един род да се събира в определено време от годината около някой дъб или чинар - свещеното родово дърво. Родът трябва да се грижи за дървото, защото ако то започне да залинява и съхне, това вещае тежки времена.

Тази традиция е запазена от древността, когато колобрите на старите ханове засаждали свещено дърво - чинар или дъб, за да бъде живо и пазено делото на хана, да расте и се “разлиства” неговата страна и да издържа на вековете и бурите.

Българските лъвове на националния герб също са стъпили здраво върху дъбови клонки, отрупани с жълъди!

Легендата мълви, че някога, преди почти 1000 години, българският цар Самуил наредил да се засади дърво – чинар – в столицата Охрид. Когато още било младо дървото, Самуил забил меча си в неговия ствол, за да бележи могъществото на държавата. По онова време българското царство покривало почти целия Балкански полуостров.

Годините се нижели, чинарът растял, стволът се обвил около меча и се сраснал с него, клоните се издигали към небесата, силни и могъщи...

В следващите векове България преживяла възходи и падения, а мечът все стоял забит в могъщото дърво...

Отминали столетия и над България надвиснал османският облак...И пак според легендата, когато османците превзели Охрид, местният валия изтръгнал меча на Самуил от сърцето на стария чинар...тогава България пада под османско робство...

Някога цар Борис-Михаил подарил на Свети Климент три къщи в Девол. До къщите построили три черкви, a помежду им пътека - гола, каменна, неприветлива.

Климент повикал монаха, който се грижел за градините, и му рекъл: “Брате, нужно е да посадим дървета край пътеките”.

Монахът отвърнал: “Святиня ти, мога да посадя липи и тополи, след десетина години ще има сянка, и гнезда, и птича песен. Но и тополата и липата са меки дървета, не стават ни за кол, ни за греда, ни за къща, ни за мост”.

Свети Климент запитал: “Тогава?”

Монахът изрекъл: “Дъбове. Само че дъбът расте 50-100 години. Нито ти, нито аз ще минем нявга под сянката на тези дъбове”.

Свети Климент повелил: “Още днес посадете дъбове!”