БЪДИ БЪЛГАРИН!!!

Съвсем недалеко от центъра на София времето сякаш е спряло...Една малка църквица е съхранила духа на българското средновековие, но не с неговите бляскави битки, а с вглъбеното търсене на бога и духовното....

Най-старата част на Боянската църква датира от края на 10 в. – началото на 11 в. Оттогава са и първите стенописи, фрагменти от които са достигнали до наши дни.

През 13 век църквата е разширена със средства, дарени от севастократор Калоян и съпругата му Десислава. Севастократор Калоян е владетел на Средец през 13 век. Според ктиторския надпис от 1259 г., запазен в Боянската църква, той е братовчед на цар Константин Асен.

През 19 век църквата отново е разширена и изографисана. Така в нея се срещат три епохи, представени със своето изкуство, което я прави наистина уникална.

На северната стена са изобразени ктиторите севастократор Калоян и съпругата му Десислава (на снимката), а на срещуположната стена – царската двойка Константин Тих Асен и Ирина, внучка на цар Иван Асен II и дъщеря на византийския император Теодор Ласкарис. Предадени са всички подробности в облеклото, в лицата са спазени индивидуалните особености, така че може да се приеме, че това са истински портрети, рисувани вероятно от натура и то във време, когато портретната живопис е била в зачатък навсякъде из Европа!!!

Боянската църква е единствената напълно запазена част от средновековната крепост Батил (Боянска крепост) - една от крепостите, осигуряващи защитата на Средец.

Средец е бил главен център на важна военна и административна област, през него са минавали много стратегически пътища. Около града, разположен в полето, е имало три концентрични пръстена от крепостни стени. Първият от тях е включвал укрепленията по склоновете на Витоша, в това число и крепостта Батил.

Византийски исторически извори споменават крепостта във връзка с въстанието на Петър Делян през 1040 г.: „Има яка българска крепост Боян. Там бяха именити и войнствени мъже-българи, а техният воевода там бе тъй нареченият Ботко. Като се окуражеха в своята храброст, те излизаха вън от крепостта, за да се бият, като че ли се срамуваха да останат в крепостта.“