2007/02/14
Българският принос към легендата за Св. Трифон
Неспособен да изкорени езичеството, българинът винаги е съвместявал старите вярвания с тези на християнството. Да се чудиш кое е взело превес?! В доказателство ето българската легенда за св. Трифон, покровителят на лозята, забавно преразказана от Любен Каравелов в “Българи от старо време:"
“И хаджи Генчо се обърнал към сватовете и продължал: “И така, когато Моисей намерил лозята, то главил св. Трифона да подрязва лозите. На първи Сечко св. Трифон вземал сърпа в ръка, дошъл на лозето и вземал се за работа. И ето, иде той и подрязва, а заборавил, клетникът, че в тоя ден св. Богородица е отишла на миро и че е грехота да се работи през тоя ден. Дошла жената на св. Трифона и донесла му обяд — и гледа, а св. Трифон няма нос. Тогава Трифоница попитала мъжа си: “Ами де ти е носът, Трифоне?” “Тука е — казал той, — носът ми е на мястото си." И когато той вдигнал сърпа, за да покаже на жената си, че носът му е цял, то и наистина го отсякъл...”
“И хаджи Генчо се обърнал към сватовете и продължал: “И така, когато Моисей намерил лозята, то главил св. Трифона да подрязва лозите. На първи Сечко св. Трифон вземал сърпа в ръка, дошъл на лозето и вземал се за работа. И ето, иде той и подрязва, а заборавил, клетникът, че в тоя ден св. Богородица е отишла на миро и че е грехота да се работи през тоя ден. Дошла жената на св. Трифона и донесла му обяд — и гледа, а св. Трифон няма нос. Тогава Трифоница попитала мъжа си: “Ами де ти е носът, Трифоне?” “Тука е — казал той, — носът ми е на мястото си." И когато той вдигнал сърпа, за да покаже на жената си, че носът му е цял, то и наистина го отсякъл...”