2006/06/02
Любов жива за свобода*
Едно от най-пламенните сърца на българската освободителна борба спира да бие преди 130 години на този ден. България помни своите чеда! Поклон пред паметта на Христо Ботев!
Христо Ботев, Букурещ, 1875 г.
* Из "Моята молитва"
Човекът
Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 г. в Калофер в семейството на видния възрожденец даскал Ботьо Петков. Отпървом учи в родния си град, а по-късно заминава за Одеса. Връща се в България, за да замести като учител болния си баща, но на празника на братята Кирил и Методий произнася бунтовна реч, заради която е принуден да напусне Калофер завинаги.
Даскал Ботьовото училище в Калофер
Даскал Ботьовото училище в Калофер
Творецът
Така Ботев попада сред революционната емиграция в Румъния, работи като учител, печатар, редактор, издател на вестници ("Дума на българските емигранти," "Будилник"). Започва да публикува своите пламенни стихотворения, сатири и фейлетони... През зимата на 1868-69 той има шанса да се срещне с Левски, с когото обитават една запусната мелница край Букурещ.
Карикатура от Ботевите вестници
Карикатура от Ботевите вестници
Революционерът
Постепенно Христо Ботев започва да играе все по-важна роля в живота на революционната емиграция. На 12 август 1875 г. по инициатива на Ботев и Стефан Стамболов в Букурещ е свикано събрание на БРЦК, на което се взима решение да се подготви и вдигне "всеобщо въстание" в България. В уречения ден обаче, 16 септември, единствено в Стара Загора около 20-ина революционери предприемат бунтовнически действия. Така опитът за въстание претърпява пълен неуспех.
Христо Ботев, Иван Драсов и Никола Славков в Румъния, 1875 г.
Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира
Неуспехът на Старозагорското въстание не отчайва Ботев. Напротив. Още при първите вести за избухването на Априлското въстание в Румъния започва подготовката на голяма чета. След като редица опитни предводители като Панайот Хитов и Филип Тотю отказват да я оглявят, начело на четата с готовност застава Христо Ботев. Преоблечени като градинари и търговци, четниците, около 200 души, се качват на австрийския параход "Радецки" от няколко румънски пристанища и на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг, близо до Козлодуй. Четата се отправя към Балкана, води тежки сражения с многобройни преследвачи. На 20 май (2 юни) Христо Ботев пада, покосен от гибелен куршум. Тогава той е на 28 години.
"Ботевата чета слиза на дунавския бряг," худ. Димитър Гюдженов
"Ботевата чета слиза на дунавския бряг," худ. Димитър Гюдженов