БЪДИ БЪЛГАРИН!!!

В средата на март честваме 150 години от появата на читалищата - едно наистина уникално явление в културния и просветен живот на възрожденска България.

През Възраждането, навред из България и извън пределите й - там гдето имало българи, едно след друго отварят врати стотици читалища. Буйно се разгарят тези малки пламъчета на просветността. Тяхната поява дава тласък на учебното дело, книгоиздаването и печата...В тях се организират лекции и сказки на теми всякакви, играят се първите театрални представления...Библиотеките им съхраняват български книги, вестници и списания. Читалищата се превръщат в притегателен център за революционно настроените млади българи.

* Георги С. Раковски поставя това мото на поемата "Горски пътник," написана в 1854 г. Това е първата българска политическа поема, някога е била евангелие на революционната младеж, учена била наизуст.

Първото читалище отваря врати в град Свищов в 1856 г. Намерило подкрепа сред местните родолюбиви българи, още същата година читалищната
библиотека разполагала с над 2000 тома книги.






Второ по време на създаването си било ломското читалище "Постоянство." Първото театрално представление в България - побългарената "Многострадална Геновева" - е изнесено именно тук.




Шумен бил трети поред град, в който през лятото на същата 1856 г. е открито читалище. Във фонда на читалището се пазят старопечатни книги, най-старата от които датира от 15 век. Тук е запазена и уникална Библия с тегло над 3 килограма, както и първата в България театрална завеса, рисувана от виенски художници.

След Свищов, Лом и Шумен читалища започнали да се организират и от българите в Македония. В 1860 г. в Битоля било открито читалище "Съгласие," в което имало "български вестници и от други разни езици , така и една книгохранителница от български книги." Основани били читалища в Прилеп, Велес и навред, където българската народност била жива и борбена.

В 1861 г. българската революционна емиграция начело с Г.С.Раковски основала в Букурещ българското читалище "Братска любов." Великият революционер веднага подарил 100 екземпляра от своята книга "Горски пътник" като основа за читалищната библиотека.



Печат на българското читалище във Воден, днешна Гърция.





Образецът за всички читалища обаче по онова време става прочутото някога българското читалище в Цариград. То обзавежда собствена печатница и започва да издава сп. "Читалище," което изиграва огромна роля за издигане на народностното съзнание на българската интелигенция.

Не е тайна, че читалищата през Възраждането са имали далеч не само просветителска мисия. Като привличат по-будните българи, те стават средища на революционната мисъл и дейност. Именно през читалището в Русе Захари Стоянов е привлечен за каузата на Освобождението. За това четем в "Записки по българските въстания:"

"В късо време можах да забележа, че в това читалище се вършат твърде необикновени неща, значението на които не бях в състояние да си обясня...

Един ден дойде на читалището един непознат калугер, дотолкова окъсан, щото от появяването му още на вратата няколко контета, които бяха дошли не да четат, но да се видят едни други, започнаха да се кикотят настрана и да казват: "Що търси лисица на пазар"... Два-три деня после това тоя същият калугерин дойде един път заедно с приятеля ми на читалището, гдето бях само аз. Тия влязоха в библиотеката, като заключиха подиря си вратата. Аз се не стърпях и погледнах през една дупчица в библиотеката: но що да видиш? Скромният дрипав калугер беше съблякъл расото си и запасваше на кръста си една дузина револвери, които моят приятел му подаваше един по един!..."