БЪДИ БЪЛГАРИН!!!

В събота след Сирни заговезни българите празнуват Тодоровден, наричан още "Конски Великден," защото се празнува главно за здраве на конете. В тази връзка са и всички обряди, изпълнявани на този ден.



Свети Тодор е един от тримата най-почитани от българите СВЕТЦИ-КОННИЦИ. Поверията, свързани с него, са доста противоречиви, но еднакво колоритни.




Според едно от тях на този ден Свети Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Бога да измоли лято.

Друго гласи, че седмицата, която започва от Тодоровден, е една от най-опасните в годината. През тази седмица, наричана от народа "тудорица" или "тудоришка неделя," нощем из селото броди Свети Тодор, яхнал бял кон. Светецът се представя като "кара-кон" или “вкара-кончен” (овампирчен) мъртвец. Оттам идва и "караконджул" - зъл дух в тялото на животно, коeто напада закъснелите пътници вън от дома им през нощта.

Така живителното начало и смъртта се преплитат в образа на Свети Тодор, който е наследил езическите култове към коня и конника у древните българи.

Безспорно, най-интересният момент от Тодоровден са кушиите или надбягвания с коне.
Още в ранни зори мъжете почистват конете, накичват ги, обличат се с нови ризи и ги извеждат за надбягването. Победителят се награждава – конят получава най-често юзда, а неговият стопанин – риза или пешкир. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде се посреща с радост, а конят му се напоява с вода.

Още преди изгрев слънце жените приготвят обредни хлябове с форма на конче или подкова, украсени с орехови ядки, скилидки чесън и сол. Всяка домакиня раздава от тези хлябове. От обредните хлябове се слага и в храната на конете, за да са здрави, а кобилките – плодовити.

Идеята за родовитост явно е в центъра на празника, защото се изпълняват и различни обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата си. Сутринта на празника младата булка приготвя малки хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и роднини, раздава от тях, а домакините й пожелават деца. Рано на Тодоровден майките изкъпват децата си, за да не ги боли глава, да не се разболяват. Преди кушията жените мият косите си с вода, в която поставят слама от яслите на конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива.

И както на всеки голям празник, моми и момци се събират на селското хорище и завихрят голямо хоро. В центъра му се събират конете и ездачите, които вече са премерили сили в празничните състезания.