2006/02/09

 

По научному...

Когато българските племена се пръснали по света в далечния 7 век, едно от тях, водено от Кан Аспарух, се заселва на север от р. Дунав, в областта Онгъл. "Конният народ," както сме наричани тогава, започва често да преминава на юг от Дунав в богатите земи на Добруджа за ужас на могъщия си по онова време съсед - Византия.

Дълго време византийският император Константин IV Погонат не предприемал никакви действия срещу Аспарух, тъй като по същото време империята води изтощителна война срещу арабите. Едва през 680 г. Константин се отправил на поход срещу българите. Една част от армията му се придвижила по суша през проходите на Стара планина, а другата с кораби се отправила към устието на р. Дунав, към Онгъла.

От малкото запазени подробности в описанията на полесражението това, което в изворите се нарича "Онгъл," е една естествено защитена от реки, блата и стръмни брегове област, някъде около делтата на Дунав. Именно там българите, предвождани от Кан Аспарух, се приготвят да посрещнат византийската войска, изграждат непревземаемо укрепление и се прибират в него при появата на императорските войски.

Византийците са разколебани. Бездействат четири дни и чакат българите да излязат от своя укрепен стан. На петия ден, според изворите, византийският император напуска бойното поле и отива да се лекува. Плъзва слух, че главнокомандващият бяга от страх пред врага. Настъпва смут и паника. Аспарух чака точно този момент. Изненадващо напада и напълно разбива непобедимите дотогава византийски войски.

След победата Кан Аспарух издава заповед за тотално преминаване и заселване на юг от р. Дунав. Официалното признаване идва с мирния договор между България и Византия, сключен през 681 г., считана за година на основаване на българската държава.





<< Home

This page is powered by Blogger. Isn't yours?