2007/03/31
Лазаровден
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhagpQuMNB3XSlqRKBtsFnyKKogKJRA6frhL3r3huoW3yCquXvyWIkb7uV1EyA7peqxO1OTIEVxsAoMU0umFhc7XT6_qp-POZA-mW7JnL01MKL3OAS3KoobbldKfGuRA8nUY2ze/s320/momiche+s+venec.jpg)
Лазаровден.Лазарица.Лазарова събота. Все имена за древния празник, почитан от българите в последната събота преди Страстната седмица.
Лазарките
Песните им са магични... Те канят пролетта и плодородието... Привличат добрите сили и прогонват зимната тъга... Измолват здраве и берекет за целия род и поминък... Ето защо, стопаните на всеки дом с радост очакват лазарките рано-рано на този ден и ги даряват с бели яйца, символ на възраждащия се живот!
Лазарките са млади момичета, които сега се замомяват. Те са облечени в празнични носии, косите им са окичени с пищни венци. От този момент те вече се считат готови за женитба. Старите хора казват, че която мома не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова и обредните песни, които лазарките пеят на този ден, славят най-вече любовта и младостта. Танците им са живи и буйни, оттам и названието на лазарското хоро - "буенек."
Лазарките са млади момичета, които сега се замомяват. Те са облечени в празнични носии, косите им са окичени с пищни венци. От този момент те вече се считат готови за женитба. Старите хора казват, че която мома не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова и обредните песни, които лазарките пеят на този ден, славят най-вече любовта и младостта. Танците им са живи и буйни, оттам и названието на лазарското хоро - "буенек."
Кумичене
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi71sut6DOv9OSTfHqYKz41xFuFAf5XR-kJrS3TBgWVaMJC0qJVGqdvOPx8D75DEkH5ZAkeqawKr7ZbXPt0swyyMinZCcVBrwNcpPI7QkDCI4DmrX6vk4RRcvF96t5Mt9gm-gie/s400/%D1%85%D0%BB%D1%8F%D0%B1+%D0%B7%D0%B0+%D0%9A%D1%83%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B5+%D0%BE%D1%82+%D1%81.+%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%BE.jpg)
На следващия ден, участвалите в Лазаруването моми отиват на реката и пускат по течението изплетените от върбови клонки и цветя венчета. В някои части на страната всяка мома приготвя и специален обреден хляб - "кукла". На реката се чупят залци от "куклите," наричат се и се пускат във водата. В това време момците пазят по-долу от момичетата в тихата вода да хващат залците. Всеки момък бърза да хване повече, за да ги даде вкъщи на агнетата, телетата и овцете да не боледуват и да раждат женски през следващата година. Девойката, чието венче или хляб излезе най-напред по течението, става "кумица." Това е голяма чест. Тя повежда моминското хоро към своята къща. Вярва се, че тя ще се задоми в близката една година. Този красив ритуал е съпроводен открай-докрай със звънки песни и веселие.
Разпус
На Лазаровден старите българи почитали еднакво новия живот и смъртта! Вярвало се, че на следващия ден душите на мъртвите се "разпускат" от гробовете, за да посетят своите близки. Ето защо на Лазаровден се прави задушница, подава се за мъртвите и се палят огньове в тяхна памет.