2006/02/25
Кан Тервел - непризнатият спасител на Европа
През 700 г. начело на България застава Кан Тервел, синът на Аспарух. Той управлява 21 години - време на възход и прослава за българската държава.
Печат на Кан Тервел от началото на 8 век.
Мъдрият ход
През 705 г. българският Кан Тервел решава да помогне на византийския император Юстиниан II да си върне престола, отнет му със заговор десет години по-рано. Без да влиза в каквито и да било сражения, българската войска, изпратена от Тервел пред стените на Константинопол, само със своето присъствие там, всяла смут и тъй спомогнала на Юстиниан в неговите действия.
Изворите разказват, че в благодарност, на българския владетел били оказани големи почести и му били поднесени скъпи дарове. В една от главните зали на императорския дворец Юстиниан II наметнал Тервел с царска хламида (мантия) и го удостоил с титлата "кесар." А "кесар" се титулувал вторият човек след императора, обикновено престолонаследникът!!!
Изворите разказват, че в благодарност, на българския владетел били оказани големи почести и му били поднесени скъпи дарове. В една от главните зали на императорския дворец Юстиниан II наметнал Тервел с царска хламида (мантия) и го удостоил с титлата "кесар." А "кесар" се титулувал вторият човек след императора, обикновено престолонаследникът!!!
"Кан Тервел и Юстиниан II," худ. Димитър Гюдженов
"При император Юстиниан Ринотмет, Тервел, предводителят на българите, бил на върха на благополучието... Той поставял обърнат щита си, който носел по време на война, и своя камшик, с който шибал коня си, и слагал пари, докато покрие и единия, и другия. Простирал копието си на земята и до краищата му и на голям куп натрупвал копринени дрехи. Като напълвал сандъчета със златни и сребърни пари, раздавал ги на войниците, пръскайки с дясната си ръка злато, а с лявата - сребро."
Свидас, византийски хронист, 10 век
Първата българска империя на Дунав при Аспарух (680-700) и Тервел (700-721)
В резултат на този тъй далновиден ход от страна на Тервел, България получила една изключително ценна придобивка - областта Загоре, която се намирала на юг от Стара планина. Обхващала земите от черноморското крайбрежие на запад, около днешните градове Айтос, Сливен и Ямбол. Това било първото разширение южно от Стара планина и първото трайно установяване в Тракия. Загоре имала и стратегическо значение - оттам минавали най-кратките и удобни пътища от Плиска към Одрин и Цариград. Освен това, с тази територия, Византия губела в значителна степен възможността да организира внезапни нападения към сърцето на българската държава.
Битката за Европа
Години по-късно друг византийски император отново ще моли владетелят на България Кан Тервел за помощ! През 717 г. Византия е изправена пред страшна опасност - 100-хилядна арабска войска обсажда Константинопол по суша и море!
Византия моли за помощ! И Кан Тервел се отзовава. Той изпраща срещу арабите 30-хиляден елитен конен корпус. Така арабите трябвало да воюват на два фронта - срещу ромеите и срещу българите.
"Българите нападали арабите и ги посичали; тези последните се боели повече от българите, отколкото от ромеите," четем в изворите.
В това положение арабите изкарали една тежка зима. Когато на идната година става ясно, че обсадата няма да успее, те решават да щурмуват българските позиции, за да се измъкнат от гибелния обръч.
Последвалото стълкновение между българи и араби през 718 г. пред стените на Константинопол е отразено в много средновековни извори и макар да се различават в някои детайли, всички те са единодушни, че арабите претърпели нечувано дотогава поражение от българите! Според византийски хроники са избити 22 000 араби, а в някои европейски източници се твърди, че "българите погубили 30 000 сарацини."
Това е една от онези битки, които обръщат хода на историята. Българите спират арабското нахлуване към сърцето на Стария континент, а Тервел е наречен "спасителят на Европа."
В името на правдивостта, трябва да се отбележи, че арабите са отблъснати и в Западна Европа, но в далеч по-малката по мащаби битка при Поатие (днешна Франция) през 732 г.
Византия моли за помощ! И Кан Тервел се отзовава. Той изпраща срещу арабите 30-хиляден елитен конен корпус. Така арабите трябвало да воюват на два фронта - срещу ромеите и срещу българите.
"Българите нападали арабите и ги посичали; тези последните се боели повече от българите, отколкото от ромеите," четем в изворите.
В това положение арабите изкарали една тежка зима. Когато на идната година става ясно, че обсадата няма да успее, те решават да щурмуват българските позиции, за да се измъкнат от гибелния обръч.
Последвалото стълкновение между българи и араби през 718 г. пред стените на Константинопол е отразено в много средновековни извори и макар да се различават в някои детайли, всички те са единодушни, че арабите претърпели нечувано дотогава поражение от българите! Според византийски хроники са избити 22 000 араби, а в някои европейски източници се твърди, че "българите погубили 30 000 сарацини."
Това е една от онези битки, които обръщат хода на историята. Българите спират арабското нахлуване към сърцето на Стария континент, а Тервел е наречен "спасителят на Европа."
В името на правдивостта, трябва да се отбележи, че арабите са отблъснати и в Западна Европа, но в далеч по-малката по мащаби битка при Поатие (днешна Франция) през 732 г.