БЪДИ БЪЛГАРИН!!!

2009-07-08T16:15:00.000+01:00

към момента сайтът не се обновява, но ако желаете бихте могли да разгледате архива... приятно четене...

Народът, който предизвикал боговете

2007-11-05T09:46:00.000+01:00

Златен венец от тракийското съкровище, открито при с. Златиница, югоизточна България

Разработва се...

Лазаровден

2007-03-31T22:50:00.000+01:00

Лазаровден.Лазарица.Лазарова събота. Все имена за древния празник, почитан от българите в последната събота преди Страстната седмица.

Лазарките

2007-03-31T22:40:00.000+01:00

Песните им са магични... Те канят пролетта и плодородието... Привличат добрите сили и прогонват зимната тъга... Измолват здраве и берекет за целия род и поминък... Ето защо, стопаните на всеки дом с радост очакват лазарките рано-рано на този ден и ги даряват с бели яйца, символ на възраждащия се живот!

Лазарките са млади момичета, които сега се замомяват. Те са облечени в празнични носии, косите им са окичени с пищни венци. От този момент те вече се считат готови за женитба. Старите хора казват, че която мома не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова и обредните песни, които лазарките пеят на този ден, славят най-вече любовта и младостта. Танците им са живи и буйни, оттам и названието на лазарското хоро - "буенек."

Кумичене

2007-03-31T22:30:00.000+01:00

На следващия ден, участвалите в Лазаруването моми отиват на реката и пускат по течението изплетените от върбови клонки и цветя венчета. В някои части на страната всяка мома приготвя и специален обреден хляб - "кукла". На реката се чупят залци от "куклите," наричат се и се пускат във водата. В това време момците пазят по-долу от момичетата в тихата вода да хващат залците. Всеки момък бърза да хване повече, за да ги даде вкъщи на агнетата, телетата и овцете да не боледуват и да раждат женски през следващата година. Девойката, чието венче или хляб излезе най-напред по течението, става "кумица." Това е голяма чест. Тя повежда моминското хоро към своята къща. Вярва се, че тя ще се задоми в близката една година. Този красив ритуал е съпроводен открай-докрай със звънки песни и веселие.

Разпус

2007-03-31T22:00:00.000+01:00

На Лазаровден старите българи почитали еднакво новия живот и смъртта! Вярвало се, че на следващия ден душите на мъртвите се "разпускат" от гробовете, за да посетят своите близки. Ето защо на Лазаровден се прави задушница, подава се за мъртвите и се палят огньове в тяхна памет.

Честито освобождение, българи!

2007-03-03T10:50:00.000+01:00

"Свободна България," (1879 г.), литография, худ. Георги Данчов-Зографина

Българското опълчение

2007-03-03T10:49:00.000+01:00

На 12 април 1877 г. из българските земи се разнася новината - Русия е обявила война на Турция! Веднага в Плоещ започва сформирането на Българското опълчение. Хиляди българи се стичат в румънския град, готови да отдадат живота си за освобождението на родината. Първоначално се създават 6 опълченски дружини - общо 7526 души. А непосредствено след преминаването на Дунав към тях се присъединили още 6 дружини, с което съставът на Опълчението надхвърля 10 000 души. Ако в началото идеята на руското командване е била българските опълченци да осъществяват само помощни функции, то в хода на войната те изиграват решителна роля в ключови сражения.

"Връчване на Самарското знаме на Българското опълчение в Плоещ," худ. Н. Д. Оренбургски

Самарското знаме е един от символите на Освобождението на България. Знамето, подарено на опълченците от жителите на волжкия град Самара, е украсено от едната страна с лика на Казанската Богородица, а от другата - с образите на светите братя Кирил и Методий.

Боевете при Стара Загора

2007-03-03T10:40:00.000+01:00

След преминаването на Дунав, руската армия била разделена на три отряда: Източен, Западен и Преден. Източният отряд от около 70 000 души имал за цел да неутрализира силните турски гарнизони в района на четирите крепости Русе, Силистра, Шумен и Варна. Западният отряд от около 35 000 души се насочил към Видинската крепост. А Предният отряд от едва 12 000 души под командването на ген. Йосиф Гурко трябвало да настъпи към Търново, да овладее старопланинските проходи и да не допусне преминаването на турски войски от Южна в Северна България. Именно към Предния отряд било зачислено и българското опълчение.

За броени дни Предният отряд освобождава старата българска столица, прониква в Южна България пред Хаинбоазкия проход и освобождава Казанлък и Стара Загора. Срещу руските воини и българските опълченци обаче се насочва 40-хилядната армия на Сюлейман паша, която има за цел да се прехвърли на север от Балкана и да подсили турските сили там.

На 19 юли 1877 г. Сюлейман паша нападнал Стара Загора. Българските опълченци получават своето бойно кръщение в последвалото неравно сражение. В един ден пет знаменосци отдават живота си в защита на Самарското знаме!!! Стара Загора пада отново в ръцете на турците. Градът бил сринат до основи, а населението - подложено на невероятни жестокости.

"Самарското знаме,"(1911 г.) худ. Ярослав Вешин.

Опълченецът Никола Корчев (на картината) е един от бранителите на Самарското знаме в боя при Стара Загора. Когато вижда, че сам командирът на отряда подполк. Павел Калитин пада убит в защита на бойната светиня, Корчев грабва знамето, дръпнал плата от дръжката и го скътал под куртката до гърдите си. Така то било спасено и не пада в плен.

"България цяла сега нази гледа"

2007-03-03T10:36:00.000+01:00

След поражението при Стара Загора, руските воини - около 5500 души и пет български опълченски дружини са принудени да отстъпят под напора на превъзхождащия ги враг и да се укрепят в Шипченския проход. Сюлейман паша атакува. От предстоящото сражение зависи по-нататъшният ход на войната, защото ако той успее да премине отвъд балкана, ще се съедини с останалите турски армии в Северна България. Следват три критични дни - 9, 10 и 11 август.

"Бой за Шипка," худ. Димитър Гюдженов

"И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи..."

"Опълченците на Шипка," Иван Вазов

Опълченците успяват да удържат турците до идването на подкрепление, с което позициите на Шипка са заздравени. А подкреплението се забавя, защото всички сили на руската армия са съсредоточени в обсадата на Плевен. Там се е укрепил Осман паша с 60-хилядна турска войска. Плевен пада на 10 декември 1877 г., което е повратна точка във войната. Значителни руски сили се освобождават за възможно настъпление на юг - към София, Пловдвив, Одрин...

Санстефански мирен договор

2007-03-03T10:10:00.000+01:00

На 19 февруари (3 март по нов стил) 1878 г. в турското градче Сан Стефано е подписан предварителен мирен договор между воюващите страни. Според договора българската държава се възстановява като автономно трибутарно (плащащо годишен данък на Османската империя) княжество с християнско правителство и собствена войска.

България според Санстефанския мирен договор

В границите на Санстефанска България се включвали с известни изключения почти всички земи, населени от българи - Северна България без Северна Добруджа; цяла Тракия без Гюмюрджинско и Одринско и цяла Македония (!) без Солунско и Халкидическия полуостров.

Така преди 128 години се възражда БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ и на картата на Европа отново се появява 13-вековна България!

Геният на родолюбието

2007-02-19T10:30:00.000+01:00

Васил Левски (1837 - 1873)
Днес България отбелязва 134 години от гибелта на Апостола

2007-02-19T10:28:00.000+01:00

Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли (6 юли по стар стил) 1837 г. Едва 21-годишен се замонашва и приема името дякон Игнатий. Но само 4 години по-късно захвърля расото и се отправя за Белград, където се записва в първата легия на Г.С.Раковски. Именно тогава получава своето прозвище "Лъвский," заради своята неустрашимост.

2007-02-19T09:24:00.000+01:00

През 1867 г. Левски е избран за знаменосец в четата на Панайот Хитов и участва в нейния тримесечен поход из Стара Планина.

2007-02-19T09:23:00.000+01:00

Още същата година се връща в Белград и се записва във Втората българска легия.

"Без революция сме загубени во веки веков"

2007-02-19T08:46:00.000+01:00

През 1868 г. Левски предприема обиколка из България, за да събере повече информация за нагласите сред възрожденските българи.

На следната година започва своята втора обиколка, когато и създава първите революционни комитети – в Плевен, Ловеч, Сопот и Карлово. Приключва обиколката с убеждението, че българският народ не е готов за въстание и че е нужно ръководният център да се изгради вътре в страната.

През 1870 г. Левски прави трета обиколка, по време на която пристъпва към изграждането на Вътрешната революционна организация (ВРО). Начело на ВРО стоял Ловешкият централен комитет, назован в някои документи още "Привременно правителство в България."

"Ще имаме едно знаме, на което ще пише: Свята и чиста република"

2007-02-19T08:45:00.000+01:00

През 1871 г. Левски изработва идейната платформа на ВРО – “Проектоустав” или “Нареда до работниците за освобождението на българския народ.” Според документа целта на организацията е:

"С една обща революция да се направи коренно преобразуване на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление). На същото това място, което нашите прадеди със силата на оръжието и със своята кръв [са] откупили, в което днес безчовечно беснеят турските кеседжии и еничери и в което владее правото на силата, да се издигне храм на истината и правата свобода."

Същата година обаче в личния бележник на Левски се появява отметката "Народе???"

Предателството

2007-02-19T08:40:00.000+01:00

През септември 1872 г. Димитър Общи, един от най-близките съратници на Левски и в последствие негов предател, организира нападение над турската поща в прохода Арабаконак. Обирът е успешен, но насочва турските власти по следите на революционната организация. До месец всички участници в обира са арестувани. Комитетите в Северна България са разтурени, а на 27 декември 1872 г. Левски е заловен в Къкринското ханче... След светкавичен процес, Апостолът е осъден на смърт. Под смъртната присъда стои и подписът на един "българин" - хаджи Иванчо хаджи Пенчович. Удивително! Този национален предател след Освобождението става "депутатин" и участва в Учредителното събрание, приело Търновската конституция.

Обесването на Васил Левски

2007-02-19T08:35:00.000+01:00

"Обесването на Васил Левски," худ. Борис Ангелушев. Картината може да се види в Музея на Левски в Карлово

"Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила..."

Христо Ботев

Сирни Заговезни

2007-02-18T10:50:00.000+01:00

Някога един от най-очакваните празници в края на зимата е бил Сирни Заговезни. Той се чества винаги седем недели преди Великден и се отбелязва с множество чудни обреди.

Хамкане

2007-02-18T10:47:00.000+01:00

Прието е на Сирни Заговезни цялото домочадие да се събере около трапезата, на която са подредени гозби от риба, баници със сирене и яйца, мляко и неизменната бяла халва с орехи. Децата с нетърпение очакват да дойде време за традиционното "хамкане", "ламкане" или "комкане". Те се нареждат в кръг, седнали на пода. Най-старата жена вкъщи завързва парче халва, варено яйце или въгленче на дълъг червен вълнен конец. Другият край на конеца тя окачва на гредата на тавана или на хурката си. Сетне разклаща халвата сред седящите деца, които държат ръцете си зад гърба и трябва да захапят лакомството направо с уста. После бабата запалва конеца и по начина, по който той гори, тя гадае дали годината ще е плодородна. Пепелта от изгорелия вълнен конец се пази като лек. След вечеря мъжете излизат на двора и гърмят с пушки, като по този начин известяват началото на Великите пости.

Прошка

2007-02-18T10:42:00.000+01:00

На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки - родители, свекъри, кумове, по-възрастни братя и сестри. Навсякъде по-младите искат прошка и целуват ръка на домакините. Затова празникът се нарича още "прошка."

Огън за здраве

2007-02-18T10:40:00.000+01:00

На Сирница се палят големи огньове. В различните части на страната огньовете се наричат по различен начин: "оратници," "олелии," "сирници," "курковници," "ойдалелии" или "урбалаки." Те се палели по височините около селището, колкото по-високо, толкова по-добре, защото се вярвало, че докъдето стигне светлината им, до там през лятото няма да пада градушка.

Ергените и младите момчета прескачат огньовете за здраве. Съревновавали се кой ще скочи най-високо, защото се вярвало, че той ще се ожени най-рано наесен.

В някои части на страната момците носят на прът запалени големи плетени кошове от слама, поради което обичаят е известен като "пали кош." С тези своеобразни факли се обикаля селото за здраве и пречистване.

Огън за любов

2007-02-18T10:39:00.000+01:00

Няколко дни преди Сирни Заговезни момците приготвяли специални стрели от лесково и дряново дърво. Стрелите се наричали "чавги, "чилки," "перници" или "сусамници." Ергените запалвали стрелите и с помощта на нещо като малък лък, наричан "машалган," те насочвали стреличките към дома на обичаната мома. А там цяла нощ не се спи, за да "не се подпали къщата." Момите събирали изпратените им стрели и ги броели. Смятало се, че която мома избере най-много стрели, тя е най-хубава и желана в селото.

Сирнишко веселие

2007-02-18T10:30:00.000+01:00

На много места из селото се връзват люлки или се майсторят сирнишки въртележки за момите и момците.

На Сирни Заговезни се играе и последното смесено хоро до Великден. То е буйно и подскокливо, за да пораснат високо конопът и другите посеви.

Следващите 49 дни са период на строго въздържание, както от месна храна, така и от шумни веселия. В народните представи постите са своеобразна магия, която трябва да предизвика плодородието. Затова денят преди началото на Великите пости е изпълнен с толкова радостен глъч и символични обреди, извършвани, сякаш за да дадат сили за дните до Възкресение.

Днес е Трифон Зарезан

2007-02-14T10:30:00.000+01:00

На 14 февруари по стар стил българите празнуват Трифон Зарезан, Трифонци, Триунувден, Трифон Чипия, Трифку... Все имена за един от най-веселите български празници - денят на виното.

2007-02-14T10:29:00.000+01:00

На Трифоновден се извършва ритуалното зарязване на лозята, което подсеща за приближаването на пролетта и началото на селскостопанската дейност.

Ритуалът е почти еднакъв в цялата страна: всеки стопанин, щом пристигне на лозето си, се обръща към слънчевия изгрев, отрязва пръчки от три корена и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, запазена от огнището от Бъдни вечер.

В някои райони на страната преди да започне веселбата избират “цар на лозята” - Трифон. Гледа се той да бъде имотен, добър стопанин и "късметлия," та да има берекет през годината. Царят поднася бъклица, зарязва и благославя: "На всяка лоза по шиник, от всяка по чебър". От лозята до селото той е теглен от колесар или носен на раменете на другите мъже. В село шествието обикаля по домовете. Домакинът дава първо на царя да пие от бяло котле вино, черпи и другите, а останалото в съда плисва пред портата с благословия: "Нека е берекет, да прелива през прагове".

Българският принос към легендата за Св. Трифон

2007-02-14T10:28:00.000+01:00

Неспособен да изкорени езичеството, българинът винаги е съвместявал старите вярвания с тези на християнството. Да се чудиш кое е взело превес?! В доказателство ето българската легенда за св. Трифон, покровителят на лозята, забавно преразказана от Любен Каравелов в “Българи от старо време:"

“И хаджи Генчо се обърнал към сватовете и продължал: “И така, когато Моисей намерил лозята, то главил св. Трифона да подрязва лозите. На първи Сечко св. Трифон вземал сърпа в ръка, дошъл на лозето и вземал се за работа. И ето, иде той и подрязва, а заборавил, клетникът, че в тоя ден св. Богородица е отишла на миро и че е грехота да се работи през тоя ден. Дошла жената на св. Трифона и донесла му обяд — и гледа, а св. Трифон няма нос. Тогава Трифоница попитала мъжа си: “Ами де ти е носът, Трифоне?” “Тука е — казал той, — носът ми е на мястото си." И когато той вдигнал сърпа, за да покаже на жената си, че носът му е цял, то и наистина го отсякъл...”

Праведникът с кама в пояса*

2007-02-04T22:50:00.000+01:00

На 4 февруари отбелязваме годишнина от рождението на Гоце Делчев. Поклон пред това свидно име, което винаги ще съживява непостижимата мечта по една свободна Македония.

*така Симеон Радев нарича своя съвременник Гоце Делчев

2007-02-04T22:40:00.000+01:00

Традиционно биографията на Гоце Делчев би следвало да включва следната информация:

Българин. Роден през 1872 г. в гр. Кукуш. Син на родолюбиви българи. Трето от девет деца. Врича живота си за освобождението на българите от Македония и Одринско. Ръководител и идеолог на Вътрешната Македоноодринска революционна организация (ВМОРО). Наричан не без основание "Апостолът на Македония," заради своята всеотдайност, честност, остър ум и неустоима харизма. Един от главните организатори на Илинденско-Преображенското въстание. Убит на 4 май 1903 г. в неравно сражение с турска потеря, уви, без да доживее подготвяното въстание.

Но за Гоце Делчев не може да се говори само със сухи факти. С много любов пише неговата биография Мерсия МакДермот:

"Той бил Гоце и за целия народ, за млади и стари, за бедни и богати. За тях презимето Делчев е излишно: всяка улица, всяко семейство може да има своя Гоце, но в Македония има само един Гоце, така както във вселената има много слънца и само едно Слънце. Гоце - който според народните песни е жених на Македония, "църна му земя - невеста, тънка му пушка - зълвица, я чифт пищови - девери, църни гарвани - сватове." (из "Свобода или смърт/Биография на Гоце Делчев," 1978 г.)

Четите в Серския революционен окръг, 1903 г., Алиботуш планина. Може би една от последните снимки, на които присъства Гоце Делчев, макар и почти неузнаваем, в задните редици.

С много любов пише за него и Яворов:

"С кама, револвер и патрондаш на кръста, с преметната зад рамо светла манлихера, Гоце приличаше на някакво хайдушко божество. Китка тъмнокестенови коси се подаваха над високо ясно чело, подпряно от леко смръщени вежди. Валчесто мургаво лице се озаряваше от големи кафяви очи, с поглед обикновено кротък, но готов да заблести като нож при най-малка тревога... И в този общи вид имаше нещо извънредно меко и същевременно упорито, нещо извънредно нежно и същевременно заповедническо, нещо кой знае как мечтателно и винаги стремително и победно." (из "Гоце Делчев," П.К.Яворов)

Самуил - Цар Български*

2006-12-03T10:50:00.000+01:00

Гробът на цар Самуил е открит на остров "Св. Ахил" в езерото Мала Преспа, дн. Гърция.

* Това е пълното заглавие, което Димитър Талев избира за своята великолепна трилогия, посветена на цар Самуил. Трилогията включва: том 1 "Щитове каменни" (1958г.); том 2 "Пепеляшка и царският син" (1959г.); том 3 "Погибел" (1960г.)

Трагичният цар

2006-12-03T10:40:00.000+01:00

В българската история има само един владетел с името Самуил. Никой друг след него не ще посмее да понесе бремето на това трагично име.

Повече от 40 години Самуил води безмилостна борба за запазване независимостта на България. Заплахата иде не само отвън, от Византия, но и отвътре, от сърцето на държавата, разяждана от разкол и предателства. Самуил е принуден да погуби собствения си брат Аарон и целия му род заради изменничество. Пощаден бил само синът на Арон - Иван Владислав, който години по-късно, воден от мъст, ще пролее много кръв, за да заеме българския престол. Самуил ще бъде повторно предаден от дъщеря си Мирослава, която отваря пред византийците ключовата българска крепост Драч заради блясъка на византийския двор. Високи титли и богатства помамват и много български боляри, които предават без бой българските крепости една след друга и водят държавата към погибел.

2006-12-03T10:30:00.000+01:00

Самуиловият надпис, открит в с. Герман, Преспанско, дн. Гърция. Надписът датира от 993г., издълбан е по нареждане на цар Самуил в памет на неговите родители и най-големия му брат Давид.

Знамението

2006-12-03T10:10:00.000+01:00

През 989 г. средновековният човек е разтърсен от невиждано събитие - покрай Земята преминава Халеевата комета. Страховитата опашата звезда се появява малко след небивалия разгром, който Василий II претърпява от Самуил в битка при прохода Траянови врата. Навред из Византия се понасят сравнения между "небесния огън" на кометата и "опустошителния огън" на Самуил от династията на Комитопулите!

Но трагичното знамение ще застигне Самуил едва години по-късно в битката при с. Ключ през 1014г., когато 15 000 български воини са пленени и зверски ослепени, а на всеки сто души е оставен едноок водач, който да отведе слепците при Самуил. За тази своя жестокост византийският император Василий II гордо се закичва с прозвището "българоубиец." При вида на ослепените си войници цар Самуил получава удар и издъхва. А само 4 години по-късно, при цар Иван Владислав, България окончателно пада под византийско робство. Звездата на България угасва за повече от 170 години.

1 ноември - Денят на народните будители

2006-11-01T10:50:00.000+01:00

"Паисий Хилендарски," худ. Кою Денчев

След векове на османски гнет и безвремие сред българите отново е запалена светлината на надеждата и вярата в бъдещето на България. Отец Паисий Хилендарски поставя началото на националното ни възраждане. Народът се събужда от вековния си сън и започва неуморна работа за развитие на своята култура и просвета. Раждат се десетки просветители и борци за църковна и национална свобода като Неофит Рилски, Неофит Бозвели, Георги Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Васил Левски и хиляди други, които създават чудото на Националното Възраждане.

"Мера според мера"

2006-07-08T10:59:00.000+01:00

Тука иде реч за филма "Мера според мера" (1981 г.)... Филм, който хвърля мислите ти в хаос, очарова те, вълнува сърцето ти... Филм, който оставя диря в съзнанието ти, натъжава те и те кара да помниш българската история...

2006-07-08T10:50:00.000+01:00

"От мъки е името Македония... мъки - Македония, Македония - мъки..." Така започва своя разказ главният герой - Дилбер Танас (в ролята Руси Чанев) - и ни води през кривулиците на освободителните борби в Македония. В своите 7 серии филмът обхваща периода 1901-1915 г. Историята на останалата под турско робство българска земя е разказана през очите на Танас. И той я разказва леко, напевно, хем да те разсмее, хем да те жегне в сърцето с ръжен.

2006-07-08T10:10:00.000+01:00

Простоватият овчар изведнъж попада във вихъра на най-важните събития по онова време и се среща с легендарните Гоце Делчев, Христо Чернопеев, Яне Сандански, Кръстю Асенов, Апостол Петков. Техните съдби и тази на Македония постепенно променят Танас и в края на филма той е вече помъдрял комита. С толкова романтизъм и безкрайна тъга разказва той за случки от аферата "Мис Стоун," Илинденско-Преображенското въстание, убийството на Гоце Делчев и бай Постол "Енидже-Вардарското слънце"...

2006-07-08T10:00:00.000+01:00

Филмът е създаден по книгата на Свобода Бъчварова "Литургия за Илинден." Всяка серия съдържа и много документални кадри - снимки, документи, художествено пресъздадени интервюта с участниците в македонските освободителни борби. И всяка серия започва с песента "Мера според мера," по текст на безсмъртния Яворов:

Ден денувам, пътища потайни
нощ нощувам, кътища незнайни.
Немам тато, нито мама
тато да ругае, мама да ридае.

Леле, моя, ти Пирин планино,
море църно цариградско вино.
Е-е дум ду-дум дум (2)

С враг врагувам, мера според мера.
С благ благувам, вера зарад вера.
Немам братец, ни сестрица
братец да ме хвали, а сестра да жали.

Леле, моя сабя халосия,
море люта одринска ракия.
Е-е-ду-ду-дум, дум (2)

из "Хайдушки песни" на П.К. Яворов

В деня на магиите

2006-06-24T10:40:00.000+01:00

На 24 юни българите отбелязват Еньовден, празник, свързан с лятното слънцестоене - най-дългият ден в годината и най-кратката нощ. За старите българи Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден. С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и билките.

Еньовското слънце

2006-06-24T10:37:00.000+01:00

Според народните вярвания от този ден слънцето започва да умира, а годината клони към зима. Преди да поеме по дългия път към зимата, то спира да си почине и се къпе в "жива вода." На Еньовден се вярва, че слънцето "играе" и "трепти" при изгрев. За сбогуване с еньовденското слънце всички трябва да станат рано и да посрещнат неговия изгрев, за да усетят лековитата роса, която то отърсва от себе си, миейки се преди път. Започне ли да се показва слънчевият диск, всеки трябва де се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, ще бъде здрав човека през годината, а очертае ли се наполовина - болест ще го мори.

Мълчана вода

2006-06-24T10:30:00.000+01:00

В нощта срещу празника особена магическа сила придобива водата. Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, защото слънцето се е окъпало в нея. За лечение и гадаене при залез слънце се взима от чист сладък извор "мълчана вода" - налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила. Водата се оставя да пренощува в глинен съд, а на сутринта с тази вода, събрала силата на звездите и луната, се пръска в дома за изгонване на болестта. През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.

Гадания...

2006-06-24T10:26:00.000+01:00

Срещу празника всяка мома приготвя китка и я поставя в котле с мълчана вода. Съдът се покрива с престилка и се оставя да пренощува "под звездите" под трендафил, а на сутринта се гадае за женитба. В някои райони за гадания се изпълнява обичая "Еньова буля." Булята е момиченце-изтърсак (последно на майка). Обличат го като булка, слагат му и накити, но булото е червено. Булята гадае по моминските китки за любов и венчило.

...и магии

2006-06-24T10:25:00.000+01:00

Вярва се, че в нощта на умиращото и възраждащото се слънце, билките придобиват голяма лечебната сила. Събраните в потайна доба преди изгрев чер трън, еньовче, вратичка и комуника, иглика и маточина, се използват за лек през цялата година. Набраните за зимата билки трябва да са 77 и половина – по една за всяка от болестите и половинка за нелечимите болести.

Любов жива за свобода*

2006-06-02T10:50:00.000+01:00

Едно от най-пламенните сърца на българската освободителна борба спира да бие преди 130 години на този ден. България помни своите чеда! Поклон пред паметта на Христо Ботев!

Христо Ботев, Букурещ, 1875 г.

* Из "Моята молитва"

Човекът

2006-06-02T10:45:00.000+01:00

Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 г. в Калофер в семейството на видния възрожденец даскал Ботьо Петков. Отпървом учи в родния си град, а по-късно заминава за Одеса. Връща се в България, за да замести като учител болния си баща, но на празника на братята Кирил и Методий произнася бунтовна реч, заради която е принуден да напусне Калофер завинаги.

Даскал Ботьовото училище в Калофер

Творецът

2006-06-02T10:40:00.000+01:00

Така Ботев попада сред революционната емиграция в Румъния, работи като учител, печатар, редактор, издател на вестници ("Дума на българските емигранти," "Будилник"). Започва да публикува своите пламенни стихотворения, сатири и фейлетони... През зимата на 1868-69 той има шанса да се срещне с Левски, с когото обитават една запусната мелница край Букурещ.

Карикатура от Ботевите вестници

Революционерът

2006-06-02T10:35:00.000+01:00

Постепенно Христо Ботев започва да играе все по-важна роля в живота на революционната емиграция. На 12 август 1875 г. по инициатива на Ботев и Стефан Стамболов в Букурещ е свикано събрание на БРЦК, на което се взима решение да се подготви и вдигне "всеобщо въстание" в България. В уречения ден обаче, 16 септември, единствено в Стара Загора около 20-ина революционери предприемат бунтовнически действия. Така опитът за въстание претърпява пълен неуспех.

Христо Ботев, Иван Драсов и Никола Славков в Румъния, 1875 г.

Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира

2006-06-02T10:20:00.000+01:00

Неуспехът на Старозагорското въстание не отчайва Ботев. Напротив. Още при първите вести за избухването на Априлското въстание в Румъния започва подготовката на голяма чета. След като редица опитни предводители като Панайот Хитов и Филип Тотю отказват да я оглявят, начело на четата с готовност застава Христо Ботев. Преоблечени като градинари и търговци, четниците, около 200 души, се качват на австрийския параход "Радецки" от няколко румънски пристанища и на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг, близо до Козлодуй. Четата се отправя към Балкана, води тежки сражения с многобройни преследвачи. На 20 май (2 юни) Христо Ботев пада, покосен от гибелен куршум. Тогава той е на 28 години.

"Ботевата чета слиза на дунавския бряг," худ. Димитър Гюдженов

Заветът на просветителите

2006-05-24T10:50:00.000+01:00

От 9 век насам християнска България има своя писменост. И съхранили сме ний огъня на просветността. И раздали сме от тази светлина на други народи. И ще е жив българският дух и просветен. И ще пребъде България!

Изображение на Кирил и Методий в Менология на Василий II, 11 в., Библиотека на Ватикана

Глаголицата

2006-05-24T10:46:00.000+01:00

Средата на 9 век. Солун, тогавашна Византия. Живеели там двама братя - Кирил и Методий. Навред се славели те със своята мъдрост и начетеност. Често сам византийският император им възлагал сложни църковни и дипломатически мисии сред други народи. Един ден братята били натоварени с мисията на своя живот. Те трябвало да съставят съвършено нова писменост, с която славянските народи сами да могат да преписват светите църковни книги и тъй да се служи сред тях вече не на латински, а на техния език. Защото всеки народ има правото да тачи Бога на свой език, казвал Кирил. Новата азбука се наричала "глаголица." Отнесли я братята сред славяните във Великоморавия.

Лист от "Асеманиевото евангелие" - най-старият открит досега старобългарски глаголически ръкопис, 11 в., съхранява се в Библиотеката на Ватикана.

Кирилицата

2006-05-24T10:40:00.000+01:00

Със смъртта на братята Кирил и Методий започнала жестока разправа с техните ученици и последователи. След много премеждия, трима от Методиевите ученици, Климент, Наум и Ангеларий, се добрали до българската крепост Белград, а оттам се отправили за столицата Плиска, където княз Борис ги посрещнал радушно.

Изминали месеци на усилен труд, през които Климент (Охридски) опростоява глаголическата азбука, така че тя да отговаря на особеностите на българския език. Вече в новия си вид азбуката била наречена "кирилица." И днес пишем на кирилица... заедно с още близо 170 милиона души по цял свят!

Сравнение между глаголицата и кирилицата.

Пролетта на един народ

2006-05-02T10:50:00.000+01:00

/разработва се в момента/
130 години след избухването на Априлското въстание, да почетем героите, отдали живота си за светинята България!

"Хвърковатата чета на Бенковски," худ. Петър Морозов

Едно светло начало

2006-05-02T10:45:00.000+01:00

На 20 април 1876 г. Копривщица е разбудена от тържествения звън на църковните камбани. С възгласи "Да живей България!" въстаниците нападат и превземат конака. Веднага след това до Панагюрище е изпратено писмо, известяващо преждевременното избухване на въстанието. Това писмо остава известно в историята като "Кървавото писмо," тъй като върху него бил нарисуван с кръв християнски кръст:

"Братя, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците! Ако вие, братя, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример."

Още същия ден Панагюрище последва примера на Копривщица, а през идните дни въстанието обваща почти цялото Средногорие, района на Пещера, Брацигово, Батак, Перущица. Създаденият от Бенковски конен отряд от над 200 души ("Хвърковатата чета") обикаля огнищата на въстанието и се включва в сраженията с турците.

Ирминден...

2006-05-01T10:50:00.000+01:00

... наричан още Еремия, Ирмия, Зъмски или Змийски ден е изпълнен с обреди, предпазващи от змии. Старите българи са го отбелязвали в първия ден от месец май. Според поверието, змиите излизат от леговищата си в деня на Св. 40 мъченици или Благовещение, а на Еремия излиза техният цар!

Обреден хляб с формата на змия

Заклинания

2006-05-01T10:47:00.000+01:00

Сутринта на Ирминден стопанката на дома, заедно с другите жени в къщата - снахи, дъщери и децата вземат маши, ръжени и тенекии, тракат с тях и обикалят двора "от изгряло слънце към залез," като викат:

Бягайте змии и гущери,
че днеска е Еремия!
Ще ви връзва с ремъци,
ще ви дере с кремъци!

Жените обхождат зимника, кошарите, обора и хармана и вярват, че през лятото нито една гадина няма да ги полази.

Гонене на змей

2006-05-01T10:45:00.000+01:00

В някои селища на тоя ден извършват обреда "гонене на змей". Вярвало се, че ако в селото има змей, той спира облаците и не вали дъжд. Затова мъжете устройват прогонване. Това ставало обикновено нощно време, когато няколко мъже, въоръжени със сопи, започват от източния край на селището и завършват в западния, като удрят навред, за да изгонят скрилия се змей. След обхождането на селото мъжете вкупом се изкъпват в течаща вода и вярват, че дъждът вече няма да заобикаля тяхното селище.

Газене на подници

2006-05-01T10:40:00.000+01:00

Друг обичай, изпълняван на Ирминден, е газене на подници (глинени съдове за печене на хляб). Още в ранни зори момите, украсили косите си с пролетни треви, отиват да копаят пръст. Тази пръст (глина) събират на едно място и всеки се изрежда да я гази. Вярва се, че подницата има магическа сила и всеки, който гази глината, от която тя се прави, ще се предпази от ухапване на змия.

2006-04-24T10:21:00.000+01:00

Предстои обновяване на сайта!

Идеологът на свободата

2006-04-03T07:35:00.000+01:00

В началото на април отбелязваме 185 години от рождението на Георги С. Раковски.

Истинското му име е Сава Стойков Попович. Роден е в Котел през 1821 г. Живее и умира в името на България.

Един от най-впечатляващите моменти в биографията на този наистина уникален българин е работата му като преводач в турската (!) главна квартира в Шумен по време на Кримската война (1853-56 г.). Създава тайно общество, с помощта на което събира и изпраща информация до руското командване.

През 1858 г. Раковски формулира своя Първи "Одески" план за освобождението на България. Според него емиграцията трябва да подготви въоръжени отряди, които да преминат в страната и да повдигнат народа на борба: "Мечом са българи своя свобода изгубили, мечом пак трябва да я добият."

През 1860 г. Раковски пристига в Белград. Тук довършва печатането на поемата "Горски пътник" и започва да издава в. "Дунавски лебед" като от 16-ти брой нататък го издава и на френски език, за да запознае европейската общественост със съдбата и борбите на българите. Във връзка с очаквания въоръжен конфликт между Сърбия и Османската империя, през 1862 г. в Белград Раковски формира Първата българска легия, в която участва и Васил Левски. Съставя и своя Втори "Белградски" план за освобождението на България. Според плана в българските земи трябва да нахлуе въстаническа армия от 1000 души, ръководена от Привременно правителство.

"Г.С. Раковски в Балкана," фрагмент, худ. А. Сако, 60-те години на 19 в. В краката си Раковски тъпче турското знаме. Това е и една от първите картини, на които се появява българският трицвет.

разработва се....

Поетът воин

2006-03-28T10:58:00.000+01:00

На 28 нарт 1887 г. в град Копривщица е роден Димчо Дебелянов.

Дебелянов бил последното шесто дете в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина. След смъртта на бащата, семейството се изселва в Пловдив. Там поетът пише своите най-ранни стихове, които по-късно изгаря.

Първите публикувани творби на Дебелянов се появяват през 1906 г., когато той е едва на 19 години. По онова време вече живее в София. Печата в сп. "Съвременност," превежда от руски и френски, следва право и литература... Негов кумир тогава е Пенчо Славейков, а малко по-късно и Яворов.

2006-03-28T10:50:00.000+01:00

Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим...

"Аз искам да те помня все така"

Поклон пред паметта му

2006-03-28T10:49:00.000+01:00

През 1916 г. Дебелянов се включва в бойните действия по времето на Първата световна война. На 29 януари пристига на южния фронт, където престоява около 8 месеца. Загива на 2 октомври 1916г. около 10 часа сутринта в боя близо до Демир Хисар, Македония. Тогава е навършил 29 години и 6 месеца. България се разделя с един от най-големите си поети!

2006-03-28T10:48:00.000+01:00

Аз умирам и светло се раждам -
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша...

"Черна песен"

Да се завърнеш в бащината къща

2006-03-28T10:45:00.000+01:00

Родната къща на Дебелянов в Копривщица е реставрирана и превърната в музей. Статуя на майката на поета тъжно дири с очи сина си, загинал за България.

"Без богове не може да се живее - щастлив е оня, който носи най-много светилища в душата си," пише Дебелянов приживе в едно свое писмо.

2006-03-28T10:30:00.000+01:00

Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха...

"Да се завърнеш в бащината къща"

Благовещение

2006-03-25T10:50:00.001+01:00

Според канона

2006-03-25T10:40:00.000+01:00

На 25 март православната църква отбелязва деня, в който Архангел Гавраил донася на Дева Мария, че тя ще зачене и роди дългоочаквания Месия. Тази блага вест дава и наименованието на празника.

Според народа

2006-03-25T10:30:00.000+01:00

В народния календар денят е известен като Благовец или "половин Великден", защото поверието гласи, че тогава долитат прелетните птици и известяват на хората благата вест за идващата пролет. Чуят ли първото кукане на кукувицата, стопаните трябва да докоснат парче хляб или да пипнат пари в джоба си, за да са имотни и сити през цялата година. А откъсне ли девойка клонче, на което е кацала пролетна птичка, ще се омъжи по любов.

Денят започва с почистване на къщата не само от ежедневния боклук, а от стари ненужни вехтории. Всичко се изнася на двора и се запалва. Децата прескачат огъня за здраве. Вярва се, че като "опушат" краката си, ще бъдат предпазени от змийски ухапвания. На този ден е добра поличба, ако откриеш и убиеш змия. Тялото й се оставя да съхне в плевнята, за да плаши други змии, а главата се прибира при другите лекарства в домашната "аптека", за да послужи при уплах и уроки. Подобна участ обаче не застрашава "ступана" или "сайбията" - старият домашен смок, пазителят на домашното огнище. На него се носи паничка от прясно издоено мляко, за да пази дом и челяд от отровни змии и други зли сили.

Вярва се, че на този ден в горите излизат самодиви. Затова на Благовец не се ходи сутрин рано за вода, за да не срещне човек самодива и да не се разболее.

На този "благ" ден всяка рана заздравява много бързо. Ето защо именно днес се дупчат ушите на малките момиченца.

Иманярите пък тачат Благовец, защото вярват, че в нощта срещу празника може да им се открият скрити съкровища. Според легендата, над местата със заровено имане се появяват сини пламъчета.

Столиците на България

2006-03-22T10:55:00.000+01:00

На този ден в 1879 г. София е обявена за столица на България. Така тя става петата поред столица на държавата от създаването й през 681 г.

"Катедралата Св. Александър Невски," худ. Цанко Лавренов

Плиска

2006-03-22T10:50:00.000+01:00

Плиска е първата столица на българската държава. Води началото си от времето на кан Аспарух, 7 век.

Останки от Голямата базилика в Плиска.

Велики Преслав

2006-03-22T10:45:00.000+01:00

През 893 г. цар Симеон мести престолния град в Преслав. Велики Преслав е втората българска столица.

Златната (кръглата) църква в Преслав

Охрид

2006-03-22T10:40:00.000+01:00

През 978 г. Самуил застава начело на българската държава и обявява за столица Охрид.
Възстановената Самуилова крепост гордо се издига над днешен Охрид.

Царевград Търнов

2006-03-22T10:30:00.000+01:00

В периода 1018 - 1187 г. България е под византийско владичество. След възстановяването на държавността за столица на Второто българско царство е провъзгласено Търново.

Царският дворец на хълма Царевец.

22 март е и празник на Велико Търново. Чества се по повод победата на цар Иван Асен II край Клокотница на 9 март 1230 г. (по стар стил)

Умъ царува, умъ робува*

2006-03-18T10:50:00.000+01:00

В средата на март честваме 150 години от появата на читалищата - едно наистина уникално явление в културния и просветен живот на възрожденска България.

През Възраждането, навред из България и извън пределите й - там гдето имало българи, едно след друго отварят врати стотици читалища. Буйно се разгарят тези малки пламъчета на просветността. Тяхната поява дава тласък на учебното дело, книгоиздаването и печата...В тях се организират лекции и сказки на теми всякакви, играят се първите театрални представления...Библиотеките им съхраняват български книги, вестници и списания. Читалищата се превръщат в притегателен център за революционно настроените млади българи.

* Георги С. Раковски поставя това мото на поемата "Горски пътник," написана в 1854 г. Това е първата българска политическа поема, някога е била евангелие на революционната младеж, учена била наизуст.

Първите читалища

2006-03-18T10:45:00.000+01:00

Първото читалище отваря врати в град Свищов в 1856 г. Намерило подкрепа сред местните родолюбиви българи, още същата година читалищната
библиотека разполагала с над 2000 тома книги.

Второ по време на създаването си било ломското читалище "Постоянство." Първото театрално представление в България - побългарената "Многострадална Геновева" - е изнесено именно тук.

Шумен бил трети поред град, в който през лятото на същата 1856 г. е открито читалище. Във фонда на читалището се пазят старопечатни книги, най-старата от които датира от 15 век. Тук е запазена и уникална Библия с тегло над 3 килограма, както и първата в България театрална завеса, рисувана от виенски художници.

След Свищов, Лом и Шумен читалища започнали да се организират и от българите в Македония. В 1860 г. в Битоля било открито читалище "Съгласие," в което имало "български вестници и от други разни езици , така и една книгохранителница от български книги." Основани били читалища в Прилеп, Велес и навред, където българската народност била жива и борбена.

В 1861 г. българската революционна емиграция начело с Г.С.Раковски основала в Букурещ българското читалище "Братска любов." Великият революционер веднага подарил 100 екземпляра от своята книга "Горски пътник" като основа за читалищната библиотека.

Печат на българското читалище във Воден, днешна Гърция.

Образецът за всички читалища обаче по онова време става прочутото някога българското читалище в Цариград. То обзавежда собствена печатница и започва да издава сп. "Читалище," което изиграва огромна роля за издигане на народностното съзнание на българската интелигенция.

Записки по българските читалища

2006-03-18T10:20:00.000+01:00

Не е тайна, че читалищата през Възраждането са имали далеч не само просветителска мисия. Като привличат по-будните българи, те стават средища на революционната мисъл и дейност. Именно през читалището в Русе Захари Стоянов е привлечен за каузата на Освобождението. За това четем в "Записки по българските въстания:"

"В късо време можах да забележа, че в това читалище се вършат твърде необикновени неща, значението на които не бях в състояние да си обясня...

Един ден дойде на читалището един непознат калугер, дотолкова окъсан, щото от появяването му още на вратата няколко контета, които бяха дошли не да четат, но да се видят едни други, започнаха да се кикотят настрана и да казват: "Що търси лисица на пазар"... Два-три деня после това тоя същият калугерин дойде един път заедно с приятеля ми на читалището, гдето бях само аз. Тия влязоха в библиотеката, като заключиха подиря си вратата. Аз се не стърпях и погледнах през една дупчица в библиотеката: но що да видиш? Скромният дрипав калугер беше съблякъл расото си и запасваше на кръста си една дузина револвери, които моят приятел му подаваше един по един!..."

Перлата на българското войнско майсторство

2006-03-13T10:50:00.000+01:00

На днешния ден в 1913 г. българските войски показват нечувана храброст, военни умения и държеливост и превземат Одринската крепост. Така те решават изхода от Първата Балканска война и поставят на колене Османската империя.

"На нож," худ. Ярослав Вешин

Един нестабилен съюз

2006-03-13T10:45:00.000+01:00

Историята на Балканските войни започва още в 1878 г., когато е изработен Берлинският договор. Той е скроен тъй, щото да подклажда дълги години конфликти на Балканите. Етническите територии на България са разпокъсани несправедливо. Болката за българите в Македония е огромна.

Постепенно започва да назрява идеята, че успех срещу Турция може да се постигне само с обединени усилия. Предприета е първата стъпка към изграждането на Балканския съюз - в началото на 1912 г. е подписан "Договор за приятелство и съюз" между България и Сърбия. Тайна клауза урежда териториалната подялба в случай на успешна война срещу Турция. Македония условно е разделена на две зони - "безспорна," принадлежаща на България, и "спорна," която ще подлежи на по-нататъшни преговори. Допусната е първата грешка от страна на българските преговарящи!

По-късно същата година е сключен "Договор за отбранителен съюз" с Гърция, който пък въобще не засяга териториални въпроси, поради несъгласието на Атина с българо-сръбските договорености. Така грешките стават две!

Към вече оформения Балкански съюз с устна декларация се присъединява и малката балканска държава Черна гора.

Липсва обаче договорно споразумение между Сърбия и Гърция. До договор между Атина и Белград се стига едва след година, но това вече ще е договор срещу България!!!

"Българите биха победили даже тогаз, когато са въоръжени само с кинжали."

2006-03-13T10:44:00.000+01:00

"Отстъплението на турците при Люлебургаз," худ. Ярослав Вешин

Войната срещу Турция започва на 5 октомври 1912 г. Българската армия включва 600 000 души, към които в хода на войната се присъединяват местните чети на ВМОРО и около15 000 бойци от Македоно-Одринското опълчение. Стотици хиляди българи готови да умрат в името на националното обединение!

Поради географското си положение България трябва да понесе и най-голямата тежест на военните действия. Следват победа след победа - при Лозенград, Бунархисар, Караагач, Люлебургаз... Освободени са десетки селища в Странджа, Родопите, Македонския край. Европейската преса коментира: "В Източна Европа се появи нова военна сила, която даже великите сили не ще могат да удръжат."

Но изходът на войната ще се реши от превземането на Одринската крепост.

Превземането на "непревземаемата" крепост

2006-03-13T10:40:00.001+01:00

Одринската крепост е създадена под ръководството на германски инженери и е едно от най-добрите и най-големите отбранителни съоръжения в Османската империя. Отбранителната линия включва три укрепени позиции. Първата е на 9-11 км. от града, а втората и третата са на 1-3 км от града. Крепостта се брани от 65 000 турски бойци и офицери, 524 оръдия и 20 тежки картечници. На тях българското командване противопоставя 120 000 български войници и офицери.

Главният укрепен пояс на крепостта се състои от 26 каменни форта, отстоящи на няколко километра един от друг. А между тях са разположени артилерийски позиции, преградни ровове и вълчи ями.

Българските летци първи в световната история на военното изкуство се сещат да използват самолета като бойно средство, а именно за въздушни бомбардировки!!!

Около Одрин са разположени 1300 български оръдия. След 6-месечна обсада, на 11 март е заповядано нападението на крепостта да започне с артилерийски обстрел. Ураганният артилерийски огън се открива в 13 ч. и продължава докъм 23 ч.- близо 10 часа без прекъсване!!! Българската артилерия не замлъква до победата. Целта е да се прикрие атаката на българската пехота. Героичното настъпление принуждава турският гарнизон да капитулира на 13 март.

Плененият главнокомандващ Шукри паша предава сабята си на българските командващи с думите: "Храбростта на българската армия е безподобна...на вашата армия никаква крепост не може да противостои..." В същото време българският трицвет се развява върху джамията "Султан Селим."

През очите на съвременника

2006-03-13T10:20:00.000+01:00

Писателят Йордан Йовков е посветил десетки разкази на Балканските войни, в които той сам участва. Йовков започва своята тъй вълнуваща хроника още от деня на обявяване на войната, запечатан в разказа "Паметният ден:"

- Господа, войната е обявена. Поздравлявам ви. - И той ни подаде ръка.

Войната е обявена! Ние останахме като гръмнати. Да, ние знаехме, че това един ден ще стане, ние чакахме, искахме това, говорили сме за него хиледи пъти. И пак изненадата беше голяма. Ние учудено се гледахме в очите, стиснахме си ръцете, всеки промълви по нещо и бързаше сякаш да остане сам - сам да надникне в мислите си, в душата си.

Цялата дружина се строи. Не помня добре какво говори тогава дружинният командир. Но аз и сега виждам върху нервния, неспокоен кон внушителната и войнствена фигура, строгото лице, пламнало от непресторен гняв и широкия жест на ръката, която сочеше на юг. Пред него стояхме всички ние, хилядата души на дружината, неподвижни, неми, спотаили дишането си дори. Той свърши. И изведнъж лицата на тия неподвижни, замръзнали сякаш хора трепнаха и пламнаха внезапно, гърдите се подигаха. Ура! Денят блещеше ликуващ и засмян. Сълзи пълнеха очите ми...

Тодоровден

2006-03-11T10:50:00.000+01:00

В събота след Сирни заговезни българите празнуват Тодоровден, наричан още "Конски Великден," защото се празнува главно за здраве на конете. В тази връзка са и всички обряди, изпълнявани на този ден.

Свети Тодор е един от тримата най-почитани от българите СВЕТЦИ-КОННИЦИ. Поверията, свързани с него, са доста противоречиви, но еднакво колоритни.

Според едно от тях на този ден Свети Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Бога да измоли лято.

Друго гласи, че седмицата, която започва от Тодоровден, е една от най-опасните в годината. През тази седмица, наричана от народа "тудорица" или "тудоришка неделя," нощем из селото броди Свети Тодор, яхнал бял кон. Светецът се представя като "кара-кон" или “вкара-кончен” (овампирчен) мъртвец. Оттам идва и "караконджул" - зъл дух в тялото на животно, коeто напада закъснелите пътници вън от дома им през нощта.

Така живителното начало и смъртта се преплитат в образа на Свети Тодор, който е наследил езическите култове към коня и конника у древните българи.

Кушиите

2006-03-11T10:45:00.000+01:00

Безспорно, най-интересният момент от Тодоровден са кушиите или надбягвания с коне.
Още в ранни зори мъжете почистват конете, накичват ги, обличат се с нови ризи и ги извеждат за надбягването. Победителят се награждава – конят получава най-често юзда, а неговият стопанин – риза или пешкир. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде се посреща с радост, а конят му се напоява с вода.

Още магически обряди

2006-03-11T10:30:00.000+01:00

Още преди изгрев слънце жените приготвят обредни хлябове с форма на конче или подкова, украсени с орехови ядки, скилидки чесън и сол. Всяка домакиня раздава от тези хлябове. От обредните хлябове се слага и в храната на конете, за да са здрави, а кобилките – плодовити.

Идеята за родовитост явно е в центъра на празника, защото се изпълняват и различни обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата си. Сутринта на празника младата булка приготвя малки хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и роднини, раздава от тях, а домакините й пожелават деца. Рано на Тодоровден майките изкъпват децата си, за да не ги боли глава, да не се разболяват. Преди кушията жените мият косите си с вода, в която поставят слама от яслите на конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива.

И както на всеки голям празник, моми и момци се събират на селското хорище и завихрят голямо хоро. В центъра му се събират конете и ездачите, които вече са премерили сили в празничните състезания.

България на три морета

2006-03-09T10:50:00.000+01:00

На този ден в 1230 г., българският владетел Иван Асен II печели победа, благодарение на която той ще остане в историята като "цар над българи, гърци, франки, сърби и арбанаси, на всички градове от море до море..."

из "Проложното житие" на Иларион Мъгленски, 14 в.

България при цар Иван Асен II (1218-1241 г.)

Битката при Клокотница

2006-03-09T10:40:00.000+01:00

Когато цар Иван Асен II сяда на българския престол ситуацията на Балканите е изключително сложна. Непрестанни борби за надмощие водели Латинската империя и двете гръцки държави Епир и Никея. Особено амбициозен бил епирският деспот Теодор Комнин, който след като завладял Солунското княжество се провъзгласил за "император." Иван Асен II сметнал за разумно да поддържа мирни отношения с Комнин. Сключен бил договор, според който една от дъщерите на българския цар се омъжила за брата на епирския владетел.

Мирът обаче не траял дълго. През 1230 г. Теодор Комнин вероломно нарушил договора и нахлул в българските земи.

Разгневен от действията на довчерашния си съюзник, Иван Асен II се понесъл срещу врага с неголяма войска от българи и отряд кумани, чийто брой не надвишавал 1000 души. Наредил да бъде забучен на копие и носен като знаме договорът с епирците. Двете армии се срещнали на 9 март 1230 г. в местността Клокотница, близо до днешно Хасково. Комнин претърпял страхотно поражение. Той бил пленен заедно с цялото си семейство. А към ромейските войници българският цар проявил милост и ги пуснал да се завърнат по домовете си.

Средовековно българско въоръжение от 13-14 век. Железен плетен шлем и боздуган. Национален археологически музей-София.

След поражението при Клокотница епирските владения били присъединени към България. Само в Солун, Тесалия и Епир останал да управлява братът на Теодор Комнин, но като васал на българския цар. Така, само с една битка, България се превръща в хегемон на Балканите и достига своето най-голямо териториално разширение. Нейните граници, както от времето на цар Симеон, отново опрели в три морета - Адриатическо, Бяло и Черно. Блестящата победа била ознаменувана със специален надпис, изсечен на колона и поставен в църквата "Св. 40 мъченици" в Търново.

"...и разбих гръцката войска, а самия цар кир Тодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех, гръцка още и арбанашка и сръбска; а пък градовете, които се намират около Цариград и самия този град, владееха фръзите, но и те се покоряваха под ръката на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си..."

Където свършват изворите...

2006-03-09T10:00:00.000+01:00

...започва литературата. Из великолепния роман "Йоан Асен II" на Фани Попова-Мутафова:

"-Българите! Българите! - се издигнаха тревожни и отчаяни викове.
Като изпод земята изникнаха отвсякъде гъсти гори от копия, войски, които налитаха, обграждаха, помитаха всичко пред себе си. С бясна ярост българи и кумани посичаха всеки, който се изпречи пред буйните копита на конете им, под святкащите им саби и мечове. Нищо не може да устои пред лудия им устрем, победен и безмилостен порой, който всичко руши пред себе си. Грозният боен вик на българите смръзяваше кръвта, спираше дъха, разтреперваше и най-смелите десници. Начело със своя цар малката храбра рат се впусна в смъртен двубой - за победа или погибел..."

Честита Баба Марта!

2006-03-01T10:50:00.000+01:00

В основата на тази исконно българска традиция стои вярването, че мартеницата носи здраве и късмет, само когато е подарена! Всяка година на 1 март българинът отваря сърцето си за най-близките си и ги дарява с част от своите надежди и мечти. Така на този ден отново сме заедно като нация.

Някога, преди много, много години...

2006-03-01T10:46:00.000+01:00

Един ден на рамото на хан Аспарух кацнал сокол. Птицата носела вест от Хуба - сестрата на великия хан. Новините за славната победа над византийците и основаването на нова българска държава на Дунав били достигнали вече пределите на Стара Велика България и Хуба изпращала поздрав на своя брат. С бял конец девойката била привързала пъстра китка към крачето на сокола. От дългия път и изтощението обаче, крачето на птицата било наранено и белият конец бил обагрен с кръв. Хан Аспарух взел конеца и го закичил на гърдите си, близо до сърцето.

Вярва се, че оттогава е останал обичаят всички българи на 1 март да даряват най-близките си с мартеници - бяло-червени пожелания за здраве, мир и плодородие.

Цветовете на пролетта

2006-03-01T10:35:00.000+01:00

Традиционните мартеници се изработват от усукани конци, бели и червени, най-често вълнени. Червеният цвят е символ на плодородие, живот, слънце. Белият символизира мир, добруване, надежда.

Старите българи са възприемали мартеницата като мощен амулет, който предпазва от лоши очи и болести. Счита се, че от 1 март започва пролетта, природата се съживява и с мартениците се прогонват злите сили, останали от мрачната и студена зима. Затова, на този ден ритуално се палят и прескачат огньове. Спазват се редица забрани - не се перат и простират бели дрехи, за да на паднат слани и градушки; не се тъче и вари нищо, та да не падне гръм.

Мартеницата се носи, докато цъфнат дърветата и долетят щъркелите и лястовиците. Тогава се закачва на разцъфнала клонка, пуска се в най-близката река, та да върви по вода и всичко лошо да се изтече, или се оставя под камък. След няколко дни се гледа какво има под камъка и се гадае - ако има мравки, през годината ще се родят много агънца...Момите пък търсят под камъка знаци и гадаят за предстояща женитба. Затова в някои райони на страната, мартеницата се нарича още "гадалушка."

С 1 март е свързано и наричането на ден и гадаенето по него. Всеки си намисля един ден от 1 до 22 март и по него се съди каква ще е годината. Ако е слънчево - спорна ще е; ако времето е лошо - ще има трудности.

Кан Тервел - непризнатият спасител на Европа

2006-02-25T10:50:00.001+01:00

През 700 г. начело на България застава Кан Тервел, синът на Аспарух. Той управлява 21 години - време на възход и прослава за българската държава.

Печат на Кан Тервел от началото на 8 век.

Мъдрият ход

2006-02-25T10:48:00.000+01:00

През 705 г. българският Кан Тервел решава да помогне на византийския император Юстиниан II да си върне престола, отнет му със заговор десет години по-рано. Без да влиза в каквито и да било сражения, българската войска, изпратена от Тервел пред стените на Константинопол, само със своето присъствие там, всяла смут и тъй спомогнала на Юстиниан в неговите действия.

Изворите разказват, че в благодарност, на българския владетел били оказани големи почести и му били поднесени скъпи дарове. В една от главните зали на императорския дворец Юстиниан II наметнал Тервел с царска хламида (мантия) и го удостоил с титлата "кесар." А "кесар" се титулувал вторият човек след императора, обикновено престолонаследникът!!!

2006-02-25T10:45:00.000+01:00

"Кан Тервел и Юстиниан II," худ. Димитър Гюдженов

"При император Юстиниан Ринотмет, Тервел, предводителят на българите, бил на върха на благополучието... Той поставял обърнат щита си, който носел по време на война, и своя камшик, с който шибал коня си, и слагал пари, докато покрие и единия, и другия. Простирал копието си на земята и до краищата му и на голям куп натрупвал копринени дрехи. Като напълвал сандъчета със златни и сребърни пари, раздавал ги на войниците, пръскайки с дясната си ръка злато, а с лявата - сребро."

Свидас, византийски хронист, 10 век

2006-02-25T10:43:00.000+01:00

Първата българска империя на Дунав при Аспарух (680-700) и Тервел (700-721)

В резултат на този тъй далновиден ход от страна на Тервел, България получила една изключително ценна придобивка - областта Загоре, която се намирала на юг от Стара планина. Обхващала земите от черноморското крайбрежие на запад, около днешните градове Айтос, Сливен и Ямбол. Това било първото разширение южно от Стара планина и първото трайно установяване в Тракия. Загоре имала и стратегическо значение - оттам минавали най-кратките и удобни пътища от Плиска към Одрин и Цариград. Освен това, с тази територия, Византия губела в значителна степен възможността да организира внезапни нападения към сърцето на българската държава.

Битката за Европа

2006-02-25T10:40:00.000+01:00

Години по-късно друг византийски император отново ще моли владетелят на България Кан Тервел за помощ! През 717 г. Византия е изправена пред страшна опасност - 100-хилядна арабска войска обсажда Константинопол по суша и море!

Византия моли за помощ! И Кан Тервел се отзовава. Той изпраща срещу арабите 30-хиляден елитен конен корпус. Така арабите трябвало да воюват на два фронта - срещу ромеите и срещу българите.

"Българите нападали арабите и ги посичали; тези последните се боели повече от българите, отколкото от ромеите," четем в изворите.

В това положение арабите изкарали една тежка зима. Когато на идната година става ясно, че обсадата няма да успее, те решават да щурмуват българските позиции, за да се измъкнат от гибелния обръч.

Последвалото стълкновение между българи и араби през 718 г. пред стените на Константинопол е отразено в много средновековни извори и макар да се различават в някои детайли, всички те са единодушни, че арабите претърпели нечувано дотогава поражение от българите! Според византийски хроники са избити 22 000 араби, а в някои европейски източници се твърди, че "българите погубили 30 000 сарацини."

Това е една от онези битки, които обръщат хода на историята. Българите спират арабското нахлуване към сърцето на Стария континент, а Тервел е наречен "спасителят на Европа."

В името на правдивостта, трябва да се отбележи, че арабите са отблъснати и в Западна Европа, но в далеч по-малката по мащаби битка при Поатие (днешна Франция) през 732 г.

Символиката на цветовете

2006-02-22T10:48:00.000+01:00

Според народната традиция било недопустимо да се носи дреха без везмо. Такава носели само самодивите - вълшебни същества, които живеели в гъстите гори, далеч от хората. Затова когато българката обличала бяла риза, тя задължително била украсена с разноцветни шевици по полите, ръкавите, пазвата.

Основният цвят в българската народна шевица е червеният. За българите той символизирал майчината кръв и продължението на живота, слънцето и огъня. Той предпазвал от "лоши очи" и уроки. Прекрита с червено було се венчавала невестата. С червена пелена повивали новороденото. С червен конец привързвали обредните китки. Червено било първото багрено яйце за Великден, с което мацвали бузките и челцата на децата за здраве. С прехвърлена върху плета червена тъкан във всеки дом посрещали българите Баба Марта, която водела пролетното съживяване на природата. Червена чушка - символ на плодородие - украсява коледните суровачки. Украсени с червено, кукерските маски пъдят злите духове.

Боянската църква

2006-02-21T10:50:00.000+01:00

Съвсем недалеко от центъра на София времето сякаш е спряло...Една малка църквица е съхранила духа на българското средновековие, но не с неговите бляскави битки, а с вглъбеното търсене на бога и духовното....

2006-02-21T10:40:00.000+01:00

Най-старата част на Боянската църква датира от края на 10 в. – началото на 11 в. Оттогава са и първите стенописи, фрагменти от които са достигнали до наши дни.

През 13 век църквата е разширена със средства, дарени от севастократор Калоян и съпругата му Десислава. Севастократор Калоян е владетел на Средец през 13 век. Според ктиторския надпис от 1259 г., запазен в Боянската църква, той е братовчед на цар Константин Асен.

През 19 век църквата отново е разширена и изографисана. Така в нея се срещат три епохи, представени със своето изкуство, което я прави наистина уникална.

2006-02-21T10:30:00.000+01:00

На северната стена са изобразени ктиторите севастократор Калоян и съпругата му Десислава (на снимката), а на срещуположната стена – царската двойка Константин Тих Асен и Ирина, внучка на цар Иван Асен II и дъщеря на византийския император Теодор Ласкарис. Предадени са всички подробности в облеклото, в лицата са спазени индивидуалните особености, така че може да се приеме, че това са истински портрети, рисувани вероятно от натура и то във време, когато портретната живопис е била в зачатък навсякъде из Европа!!!